Истината за това какво се крие в нашите океани вълнува хората от незапомнени времена, така че не е чудно, че сме създали безброй митове за водните дълбини.
Но оставете настрана Атлантида, учените са открили истински изгубен град под вълните, в който кипи живот.
Скалистият, извисяващ се пейзаж е разположен западно от планинската верига на Средноатлантическия хребет, на стотици метри под повърхността на Атлантическия океан, и се състои от масивни стени, колони и монолити, простиращи се на повече от 60 метра височина.
За да сме наясно, това не е домът на някоя отдавна забравена човешка цивилизация, но това не прави съществуването му по-малко значимо.
Хидротермалното поле, наречено “Изгубеният град” след откриването му през 2000 г., е най-дълго съществуващата вентилационна среда в океана.
Друго подобно нещо не е откривано на Земята и експертите смятат, че то може да даде представа за екосистемите, които биха могли да съществуват и на други места във Вселената.
В продължение на повече от 120 000 години охлюви, ракообразни и микробни общности се хранят от изворите на находището, които изхвърлят водород, метан и други разтворени газове в околната вода.
Въпреки отсъствието на кислород там долу, по-големи животни също оцеляват в тази екстремна среда, включително раци, скариди и змиорки. Макар че те, разбира се, са рядкост.
Въглеводородите, отделяни от изворите, не са създадени от слънчева светлина или въглероден диоксид, а от химически реакции дълбоко в морското дъно.
Това е начинът, по който животът на нашата планета може да се е зародил преди около 3,7 милиарда години и по който може да се образува на други.
“Това е пример за вид екосистема, която би могла да бъде активна на Енцелад или Европа точно в този момент”, заявява микробиологът Уилям Брейзълтън още през 2018 година, визирайки съответно луните на Сатурн и Юпитер.
“А може би и на Марс в миналото.”
