Слънцето ни може да е било предпазено от масивна експлозия на свръхнова от щит от молекулярен газ по време на ранната еволюция на Слънчевата система.

Изследователите, ръководени от астрофизика от Националната астрономическа обсерватория на Япония Дорис Арзуманян, смятат, че откритията им могат да хвърлят светлина върху ранното формиране на Слънчевата система, като същевременно ни помогнат да разберем по-добре как далечните звездни системи еволюират с течение на времето.

Те рисуват картина на разрушителна Вселена, в която цели слънчеви системи са унищожени далеч преди да има възможност да се развие живот.

Новата хипотеза идва от учени, които изследват изотопи на елементи, открити в метеорити. Тъй като тези космически скали съдържат материали, датиращи от ранния период на формиране на нашата Слънчева система, те могат да ни кажат много за този конкретен период от еволюцията на планетата.

Изследователите обясняват, че са открили различни концентрации на радиоактивен изотоп на алуминия в метеоритните проби. Това показва, че преди около 4,6 милиарда години значително количество от това вещество е навлязло в региона, който се е превърнал в Слънчевата система, която познаваме днес.

Най-логичното обяснение за това внезапно изобилие от радиоактивен алуминий, обясняват изследователите, е взрив на близка свръхнова. За да достави такова относително голямо количество от изотопа обаче, тя би трябвало да е била достатъчно близо, за да разкъса ранната Слънчева система.

Според изследователите това предполага, че ранната Слънчева система вероятно е оцеляла след взрив на свръхнова. Как така нашата Слънчева система не е била унищожена от ударната вълна на близка умираща звезда? Вероятно е била защитена от плътни нишки от газ, отговорни за формирането на ранното Слънце.

Учените са изчислили, че свръхнова от близката звезда ще отнеме около 300 000 години, за да разкъса плътната нишка от газ, която защитава нашата Слънчева система.

Метеоритите, съдържащи радиоактивните изотопи, вероятно са се откъснали от по-големи астероиди, които са се родили през първите 100 000 години от съществуването на Слънчевата система – докато тя все още е била в пашкула на тази плътна нишка.

Изследователите смятат, че откритията им могат да ни помогнат да разберем по-добре ранното формиране и еволюция на далечни звездни системи, както и на нашата собствена. “Този сценарий може да има множество важни последици за нашето разбиране на формирането, еволюцията и свойствата на звездните системи”, заявяват те.