Разбира се, световните океани са пълни с чудовища, чудеса и загадки, но за повечето хора те са просто огромни, единични пространства от течност. Но, това съвсем не е така.
Океанската вода далеч не е еднородна навсякъде, а представлява мозайка от взаимосвързани слоеве и маси, които се смесват и разделят благодарение на теченията, вихрите и промените в температурата или солеността.
Всъщност под повърхността на големите морета има водопади, реки и дори гигантски петна, простиращи се на хиляди километри, които някак си успяват да не бъдат открити.
Сега учените са открили едно от тези огромни петна в средата на Атлантическия океан, което се простира от края на Бразилия до Гвинейския залив.
До откриването на тази водна маса, наречена Атлантическа екваториална вода, специалистите са наблюдавали смесване на водите по екватора в Тихия и Индийския океан, но никога в Атлантическия океан.
“Изглеждаше противоречиво, че екваториалната водна маса присъства в Тихия и Индийския океан, но липсва в Атлантическия океан, защото екваториалната циркулация и смесването в трите океана имат общи характеристики”, казва Виктор Журбас, физик и океанолог от Института по океанология “Ширшов” в Москва.
“Идентифицираната нова водна маса ни позволи да допълним (или поне да опишем по-точно) феноменологичния модел на основните водни маси в Световния океан.”
Както подсказва името, екваториалните води на Атлантическия океан се образуват от смесването на отделни водни басейни от теченията по екватора.
За да разграничат тези маси от заобикалящата ги вода, океанографите анализират връзката между температурата и солеността в океана, която определя плътността на морската вода.
Още през 1942 г. това картографиране на температурата и солеността води до откриването на екваториални води в Тихия и Индийския океан.
Тъй като са създадени от смесването на водите на север и на юг, екваториалните води на Индийския и Тихия океан имат сходни температури и соленост, извити по линии с постоянна плътност, което ги прави лесни за разграничаване от околните води.
