Веднага след откриването на една от най-слабо забележимите галактики във Вселената, космическият телескоп Джеймс Уеб (JWST) постави още един забележителен рекорд.
Невероятният телескоп откри най-отдалечените космически съединения в галактика, отдалечена на 12 милиарда светлинни години от Земята. Изследователи от Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн проведоха това наблюдение.
SPT0418-47, една от първите галактики във Вселената, е в центъра на вниманието на това изследване. Галактиката се намира на 12 милиарда светлинни години от Земята, по времето, когато Вселената е била само на 1,5 милиарда години (по-малко от 10 процента от сегашната ѝ възраст).
Преди появата на JWST беше трудно да се открият много отдалечени галактики, които бяха затъмнени от прах. “Праховите зърна поглъщат и излъчват отново около половината от звездната радиация, произвеждана във Вселената, което прави инфрачервената светлина от далечни обекти изключително слаба или неоткриваема чрез наземни телескопи”, казва професор Хоакин Виейра.
Изследването е осъществено с помощта на техниката за гравитационна леща в JWST. “Това увеличение се получава, когато две галактики са почти идеално подравнени от гледна точка на Земята и светлината от фоновата галактика се изкривява и увеличава от галактиката на преден план в пръстеновидна форма, известна като пръстен на Айнщайн”, обяснява Виейра.
Това изследване хвърля светлина върху “сложните химични взаимодействия”, които са се случили в ранните години на Вселената. JWST събра спектроскопски данни, които разкриха, че галактиката е богата на тежки елементи.
Екипът открива в данните наличието на вид молекули, известни като полициклични ароматни въглеводороди, или PAH. Тези молекули се срещат в петролните и въглищните залежи на нашата планета. Интересно е, че тези молекули, които са съставени от въглеродни вериги, се смятат за основните градивни елементи на най-ранните форми на живот.
Авторите подчертават, че тези сложни органични молекули се срещат често в космоса и обикновено се свързват с космически прахови зърна. Изследването на тези молекули може да хвърли светлина върху активността в галактиките, като например скоростта, с която се охлажда космическият газ.
Освен това тези органични молекули могат да помогнат на астрономите да разберат формирането на галактиките, техния жизнен цикъл и еволюция.
“Откриването на тези сложни органични молекули на такова огромно разстояние променя играта по отношение на бъдещите наблюдения. Тази работа е само първата стъпка и ние едва сега се учим как да я използваме и опознаваме нейните възможности. Много сме развълнувани да видим как ще се развие това”, заключи Виейра.
