В статия, публикувана по-рано този месец, физикът Мелвин Вопсън от Университета в Портсмут предлага научни доказателства за философска теория, известна като хипотеза за симулацията.

Това накратко означава, че цялата Вселена и нашата обективна реалност са само супермодерни илюзии за виртуална реалност.

Елон Мъск е сред известните почитатели на теорията, която – както отбелязва д-р Вопсън в статията си – “набира популярност в научните среди, както и в развлекателната индустрия”.

Университетският преподавател посочва също, че последните разработки в областта на науката, известна като информационна физика, “изглежда подкрепят тази възможност”.

Информационната физика предполага, че физическата реалност е съставена от битове информация.

Д-р Вопсън обаче е отишъл по-далеч и работи, за да докаже, че информацията има физическа маса и е основен градивен елемент на Вселената.

Той дори твърди, че информацията може да е мистериозната тъмна материя, която съставлява почти една трета от Вселената.

В предишни изследвания физикът предлага всички елементарни частици (най-малките известни градивни елементи във Вселената) да съхраняват информация за себе си, подобно на ДНК при хората.

След това, през 2022 г., той открива нов закон на физиката, кръстен втори закон на инфодинамиката, който гласи, че ентропията – степента на случайност или безпорядък – в изолирана информационна система или остава постоянна, или намалява с течение на времето.

С други думи, системата става все по-малко хаотична, което предполага, че има някакъв механизъм, който я управлява, а не случайност.

“Още тогава разбрах, че това откритие има далечни последици за различни научни дисциплини”, казва д-р Вопсън в изявление, публикувано от Университета в Портсмут.

“Това, което исках да направя по-нататък, е да подложа закона на проверка и да видя дали той може да подкрепи допълнително хипотезата за симулацията, като я пренесе от философската сфера в основната наука.”

Д-р Вопсън използва закона в редица различни области, включително генетика, космология и дори симетрия.

Тук той установи, че изобилието от симетрия във Вселената може да се обясни с втория закон на инфодинамиката.

“Принципите на симетрията играят важна роля по отношение на законите на природата, но досега нямаше достатъчно обяснения защо това може да е така”, казва той.