В продължение на десетилетия сондите на НАСА изпращат сигнали в галактиката, а ново проучване установи кога бихме могли да започнем да получаваме отговори на тези сигнали.

Сондите са безпилотни космически апарати, които пътуват в космоса и събират информация за планети, луни, астероиди и комети, както и други научни данни, които след това изпращат обратно на Земята за изследване.

Екип от експерти, базиран в Калифорния, разгледа редица сонди на американската космическа агенция – Voyager 1, Voyager 2, Pioneer 10, Pioneer 11 и New Horizons.

Тези сонди се свързват със специални радиоантени в дълбокия космос, за да изтеглят ключови данни за космоса. Предаванията от тези антени са достигнали до космическия кораб и отвъд него в междузвездното пространство.

“Тези предавания са се срещали и ще се срещат с други звезди, което въвежда възможността интелигентен живот в други слънчеви системи да се среща с нашите земни предавания”, отбелязват авторите на изследването Рейли Дерик и Хауърд Айзъксън.

Чрез точното определяне на звездите, които ще влязат в контакт с тези сигнали, Дерик, Айзъксън и техният екип са успели да “идентифицират местата, където евентуален интелигентен извънземен живот би срещнал земни предавания и потенциално би върнал предавания към Земята”.

Те също така са успели да изчислят датата на тези срещи, “за да определят времето и мястото” за тези срещи с извънземни.

Всъщност сигналите от “Пионер 10” попадат в звезда, известна с примамливото име Gaia EDR3 2611561706216413696, още през 2002 г.

Ако около бялото джудже живее напреднала цивилизация, може да чуем отговор от нея още през 2029 г., установи проучването.

Междувременно сигналите от “Вояджър 1” няма да достигнат до първата звезда преди 2044 г. и ще се свържат с 277 звезди до 2341 г., заключава екипът.

Космическият апарат, изстрелян през 1977 г., е изминал по-голямо разстояние в космоса от всеки друг обект, създаден от човека. Той прелетя покрай Юпитер и Сатурн преди повече от десетилетие, след което се насочи към края на нашата Слънчева система. Сега той се намира на около 14 793 864 243 мили от Земята, така че не е изненадващо, че нещата отнемат малко време.

Шансовете да получим отговор на тези сигнали се увеличават от факта, че няма да ги получават само звезди.

“Убедени сме, че околните планети на срещнатите звезди също ще се сблъскат с предаванията на космическите кораби”, съобщават в заключение Дерик и Айзъксън.

“С напредването на лъча към други звезди този радиус само ще се увеличава, което показва, че можем да предположим, че всички планети, които обикалят около всяка звезда, също ще се сблъскат с предаванията на космическите кораби.”

А сега… чакаме.