Учените са предложили потенциално решение за справяне с праха на Луната, който затруднява провеждането на изследвания.

Прахът разрушава скафандрите, задръства машините, пречи на научните инструменти и затруднява придвижването по повърхността.

Но те смятат, че лунният прах може да бъде разтопен с помощта на гигантска леща, разработена от Европейската космическа агенция, за да се създадат здрави пътища и зони за кацане.

Използвайки финозърнест материал, наречен EAC-1A, разработен като заместител на лунната почва, учените използват лазерен лъч с диаметър 50 мм, за да нагреят праха до около 1600 °С и да го разтопят. След това те очертават огънати триъгълни форми, които могат да се свържат помежду си, за да се създадат плътни повърхности на големи площи от лунната почва, които да се използват като път.

Въпреки това създаването на място за кацане с размери 10 x 10 м ще отнеме около 100 дни, така че не е бързо решение. Още по-лошо е, че обективът, необходим за работата на лазера, ще бъде труден за транспортиране от Земята, а освен това в него може да се натрупа прах, който да намали функционалността му.

“Може да си помислите: “Улици на Луната, кому е нужно това?”, казва професор Йенс Гюнстер от Федералния институт за изследване и изпитване на материали в Берлин.

“Това е много насипен материал, няма атмосфера, гравитацията е слаба, така че прахът попада навсякъде. Той замърсява не само вашето оборудване, но и това на други държави. Никой не би бил щастлив да бъде покрит с прах от друга ракета”.

Прахът е попречил на предишни мисии, като например космическия кораб Surveyor 3 (повреден от прах, издигнат при кацането на Apollo 12), и преодоляването на това предизвикателство е приоритет за НАСА, която има за цел да създаде постоянен лунен аванпост. Транспортирането на строителни материали до Луната би било твърде скъпо, така че има нужда от нетрадиционни решения.

“Трябва да се използва това, което е там, а то е просто насипен прах”, казва Гюнстер.