Астрономите са открили нов начин, по който звездите могат да умират.

В проучване експертите са установили, че продължилият минута изблик на гама-лъчи, който се е случил през 2019 г. и свидетелства за умирането на звезда, се е случил, защото звездите са се сблъскали в гъсто пренаселената среда близо до свръхмасивната черна дупка в центъра на древна галактика.

Обикновено гама-лъчевите избухвания (GRB) продължават около две секунди и се случват при сблъсък на звезди.

“На всеки сто събития, които се вписват в традиционната класификационна схема на гама-изригванията, има поне едно странно, което ни хвърля в недоумение”, казва в изявление съавторът на изследването Уен-Фай Фонг, доцент по физика и астрономия в Колежа по изкуства и науки “Уайнбърг” на Северозападния университет. “Въпреки това именно тези странности ни разказват най-много за грандиозното разнообразие от експлозии, на които е способна Вселената.”

С течение на времето астрономите са наблюдавали три основни начина, по които звездите могат да умрат, в зависимост от техния размер. Звездите с по-малка маса като нашето Слънце изхвърлят външните си слоеве с напредването на възрастта и в крайна сметка се превръщат в мъртви бели джуджета.

Масивните звезди изгарят горивните елементи в ядрото си и се разрушават при експлозии, наречени свръхнови. Това може да остави след себе си плътни остатъци като неутронни звезди или да доведе до създаването на черни дупки.

Трета форма на звездна смърт се получава, когато неутронните звезди или черните дупки започнат да се движат в орбита една около друга в двойна система и да се приближават спираловидно една към друга, докато се сблъскат и експлодират.

Но новото наблюдение показва, че има и четвърти вид смърт. “Резултатите ни показват, че звездите могат да срещнат смъртта си в някои от най-плътните региони на Вселената, където могат да бъдат принудени да се сблъскат”, казва в изявление водещият автор на изследването Андрю Леван, професор по астрофизика в университета Радбуд в Неймеген, Нидерландия. “Това е вълнуващо за разбирането на начина, по който звездите умират, и за да се отговори на други въпроси, като например какви неочаквани източници могат да създадат гравитационни вълни, които бихме могли да открием на Земята.”

“Липсата на свръхнова, придружаваща дългия GRB 191019A, ни казва, че този взрив не е типичен колапс на масивна звезда”, казва в изявление съавторът на изследването Джилиан Растинеджад, докторант по астрономия в Северозападния университет. “Местоположението на GRB 191019A, вградено в ядрото на галактиката-приемник, подсказва една предсказана, но все още недоказана теория за това как могат да се формират източниците, излъчващи гравитационни вълни.”

“Макар че това събитие е първото по рода си, което е открито, възможно е да има още такива, които са скрити от големите количества прах в близост до техните галактики”, казва Фонг, който е и член на Центъра за интердисциплинарни изследвания и проучвания в областта на астрофизиката в Северозападния университет. “Всъщност, ако това дълготрайно събитие е дошло от сливане на компактни обекти, то допринася за нарастващата популация от GRB, които не се подчиняват на традиционните ни класификации.”