Космическият телескоп Джеймс Уеб на НАСА (JWST) откри първото пряко доказателство, че в зората на Вселената са съществували милиони свръхмасивни звезди с маса около 10 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце.

Тези колосални звезди, наречени от изследователите “небесни чудовища”, са съществували само 440 милиона години след Големия взрив. Откритието им може да ни научи на много неща за най-ранната еволюция на космоса.

“Днес, благодарение на данните, събрани от космическия телескоп “Джеймс Уеб”, смятаме, че сме открили първата следа за наличието на тези необикновени звезди”, обяснява в изявление за пресата водещият автор на изследването Корин Шарбонел, професор по астрономия в Женевския университет в Швейцария.

Екипът, който е автор на откритието, е открил химически следи от огромните звезди в кълбовидните купове, които са плътно свързани и понякога са съставени от милиони звезди.

Кълбовидните купове са изключително стари, което ги прави цел за астрономите, които искат да надникнат в древното минало на Вселената.

Изследователите, които са публикували своите открития смятат, че това може да ни помогне да разберем по-добре как са се образували тежките елементи в нашата Вселена.

Те са насочили инфрачервената камера на Джеймс Уеб към галактиката GN-z11 – една от най-отдалечените и най-старите галактики, откривани някога, на около 13,3 милиарда светлинни години от Земята.

След това те направили спектроскопични измервания – измерване на светлинните честоти, излъчвани от различни химикали – за да установят, че звездите в древния куп са заобиколени от високи нива на азот.

“Силното присъствие на азот може да се обясни единствено с изгарянето на водорода при изключително високи температури, които могат да бъдат достигнати само в ядрото на свръхмасивни звезди”, обяснява Шарбонел.

Въпреки че кълбовидните купове са се образували приблизително по едно и също време и от едни и същи облаци прах и газ преди 13,4 милиарда години, те изненадващо съдържат звезди с много различни съотношения на елементите.

Учените предполагат, че това може да се дължи на свръхмасивните звезди, които са изгаряли горивото си при много по-високи температури, което означава, че са били в състояние да произвеждат по-тежки елементи, които в крайна сметка са си проправили път към по-малките звезди, които са по-често срещани днес.

Въпреки че тези свръхмасивни звезди са горели с яркост до 10 000 пъти по-висока от тази на нашето Слънце, откриването им е изненадващо трудно. Това е така, защото всички те са избухнали в масивни бурни събития, наречени хипернови, много отдавна.

“Кълбовидните купове са на възраст между 10 и 13 милиарда години, докато максималната продължителност на живота на свръхзвездите е два милиона години. Следователно те са изчезнали много рано от наблюдаваните в момента купове. Останали са само косвени следи”, казва съавторът Марк Гилес, професор по астрофизика в Университета в Барселона.

За щастие, невероятната способност на Джеймс Уеб да надникне в далечното минало предостави преки доказателства за тяхното съществуване. По-нататък екипът от изследователи има за цел да проучи по-древни кълбовидни звездни купове, за да види дали може да открие повече следи от ранни свръхмасивни звезди.