Според ново проучване пръстените на Сатурн се разпадат и нагряват горната част на атмосферата на газовия гигант, а резултатите от него могат да помогнат да се предвиди дали планетите около други звезди имат пръстеновидни образувания.

Феноменът, който никога досега не е наблюдаван в Слънчевата система, е неочаквано взаимодействие между Сатурн и пръстените му, твърдят астрономи, включително от Центъра за космически полети “Годард” на НАСА в САЩ.

В новото изследване учените съобщават за излишък на ултравиолетова радиация в атмосферата на Сатурн, което показва, че горните слоеве на атмосферата на планетата се нагряват отвън.

Според тях това може да се дължи на въздействието на микрометеорити, бомбардиране с частици от слънчевия вятър, слънчева ултравиолетова радиация или електромагнитни сили, които вдигат електрически зареден прах – всичко това може да бъде привлечено към газовия гигант поради гравитационното поле, което привлича частиците към планетата.

Изследователите казват, че най-възможното обяснение за наблюдаваното явление е, че частици от ледените пръстени падат върху атмосферата на Сатурн и предизвикват нагряването.

През 2017 г. сондата “Касини” на НАСА вече измери съставките на атмосферата на Сатурн, когато навлезе в атмосферата на планетата, и потвърди, че много частици попадат от пръстените.

“Всичко се задвижва от частиците от пръстените, които навлизат в атмосферата на определени географски ширини. Те модифицират горните слоеве на атмосферата, като променят състава ѝ”, казва авторът на изследването Лотфи Бен-Джафел.

Изследователите подозират, че процесите, включващи сблъсъка на частиците с атмосферните газове, вероятно нагряват атмосферата на определена височина.

В проучването учените оценяват архивни наблюдения в ултравиолетова светлина (UV) от четири космически мисии, които са изследвали Сатурн, включително тези от двете сонди на НАСА “Вояджър”, прелетели край планетата през 80-те години на миналия век.

“Когато всичко беше калибрирано, ясно видяхме, че спектрите са съвместими с всички мисии”, казва д-р Бен-Джафел.

“За мен това беше истинска изненада. Просто нанесох различните данни за разпределението на светлината заедно и тогава разбрах, че те са едни и същи”, добави той.

Въз основа на данните за ултравиолетовите лъчи, които обхващат четири десетилетия от слънчевите цикли, астрономите могат да анализират сезонното въздействие на Слънцето върху Сатурн.

Данните разкриват, че няма разлика в нивото на ултравиолетовото излъчване, което предполага, че постоянният “леден дъжд” от пръстените на Сатурн е най-доброто обяснение за нагряването на горните слоеве на атмосферата на планетата.

“Ние сме едва в началото на този ефект на характеризиране на пръстените върху горната атмосфера на планетата. В крайна сметка искаме да имаме глобален подход, който да даде реален образ за атмосферите на далечните светове”, казва д-р Бен-Джафел.

“Една от целите на това изследване е да видим как можем да го приложим към планети, които обикалят около други звезди. Наричаме го търсене на “екзопръстени”,” добави той.