Животът на Марс не е бил точно детската мечта на канадската биоложка Кели Хастън, въпреки че скоро тя ще прекара една година в подготовка за това.
“Просто ще се преструваме, че сме там”, каза 52-годишната жена, обобщавайки участието си в учение, симулиращо дълъг престой на планетата.
В края на юни тя ще бъде един от четиримата доброволци, които ще влязат в марсиански хабитат в Хюстън, който ще бъде техен дом през следващите 12 месеца.
“Понякога все още ми се струва малко нереално”, смее се тя.
За НАСА, която внимателно е подбрала участниците, тези дългосрочни експерименти дават възможност да се оцени поведението на екипажа в изолирана и ограничена среда преди бъдеща истинска мисия.
Космическата агенция предупреди, че участниците ще се сблъскат с повреди в оборудването и ограничения на водата, както и с някои “изненади”, според Хастън.
Комуникациите им с външния свят ще пострадат от закъсненията, които съществуват между Земята и Марс – до 20 минути в едната посока, в зависимост от положението на планетите – и 40 минути в двете посоки.
“Много съм развълнувана от това, но също така съм реалист за това какво е предизвикателството”, казва изследователката, чийто статут на постоянно пребиваваща в Съединените щати ѝ дава право да участва в програмата.
Местообитанието, наречено Mars Dune Alpha, представлява 3D принтирано съоръжение с площ 160 кв. м, оборудвано със спални, фитнес зала, общи части и вертикална ферма за отглеждане на храна.
“Всъщност усещането е изненадващо просторно, когато влезеш в него”, казва Хастън, която го е посетила миналата година, преди да бъде потвърдено участието ѝ.
“Имаме и външна зона, където ще имитираме разходки в космоса или на Марс.”
Тази зона, която е отделена с въздушен шлюз, е изпълнена с червен пясък, макар че все още е покрита, а не е на открито.
Екипажът ще трябва да облече скафандрите си, за да прави “космически разходки” – “вероятно едно от нещата, които очаквам с най-голямо нетърпение”, казва Хастън.
Тя не губи време да попълни заявлението си, когато партньорът ѝ разказва за възможността.
“Това съвпада с много от целите ми в живота – да изследвам различни области на науката, а след това и да бъда обект на изпитване и да участвам в проучване, което, надявам се, ще допринесе за по-нататъшното изследване на космоса.”
Четиримата членове на мисията – включваща още инженер, лекар от спешна помощ и медицинска сестра – не се познават преди процеса на подбор, но оттогава са се запознали.
“Вече наистина сме сплотени”, казва Хастън, която е назначена за командир на групата, и добавя, че очаква с нетърпение да види как тези взаимоотношения стават още по-силни.
Те може да симулират важна изследователска мисия за човечеството, но от решаващо значение ще бъде как съквартирантите ще се разбират, докато си поделят ежедневните задължения, включително почистването и приготвянето на храна.
Планирано е едномесечно обучение в Хюстън, преди те да влязат в местообитанието.
Всеки един може да напусне в случай на нараняване или спешен медицински случай.
Но за ситуациите, които могат да бъдат решени от самия екипаж, са изготвени цяла серия от процедури – включително как да им кажете за семеен проблем, който е възникнал навън.
Това, което най-много притеснява канадката, е как ще се справи с отсъствието на семейството си. Тя ще може да поддържа редовна връзка само чрез електронна поща и само в редки случаи чрез видеоклипове, но никога на живо.
Ще й липсва престоят навън и гледката на планините и морето, казва тя.
За да се справи, тя планира да използва предишния си опит, като например изследователска експедиция в Африка, където е изучавала генетичните характеристики на жабите около езерото Виктория.
Тя прекарва няколко месеца в спане в коли и палатки, заедно с още четирима души, без надеждно покритие на мобилните телефони.
Чувството на изолация “е нещо, което мисля, че ми е много познато”.
Специалист в областта на разработването на лечения със стволови клетки за някои заболявания, през последните години тя работи за стартиращи компании в Калифорния, където също е учила.
Тази мисия е първата от поредица от три, планирани от НАСА, обединени под наименованието CHAPEA (Crew Health and Performance Exploration Analog).
В рамките на програмата си “Артемида” американската космическа агенция планира да изпрати хора обратно на Луната, за да се научи как да живеят там в дългосрочен план, за да подпомогне подготовката на пътуване до Марс, някъде към края на 2030 г.
