Според учени медоносните пчели използват социално обучение, за да усъвършенстват своите умения чрез вид танц, като наблюдават по-опитните от тях. Танцът е форма на комуникация, чрез която медоносните пчели съобщават на своите събратя къде да намерят най-добрата храна. Учените наблюдават, че пчелите, които не са се научили да танцуват, наблюдавайки другите, правят хаотични движения, пълни с грешки.

Изследователите твърдят, че резултатите показват, че танцът с въртеливи движения е сложна форма на комуникация при тези пчели, която се формира чрез социално обучение. Според тях предаването на споделени знания от поколение на поколение е “отличителен белег на културата” – поведение, което е добре познато при хората, но се наблюдава и при животните.

Авторът на изследването Джеймс Ний, професор в катедрата по екология, поведение и еволюция в Калифорнийския университет в Сан Диего, САЩ, казва: “Започваме да разбираме, че подобно на нас животните могат да предават важна за оцеляването им информация чрез вид комуникация. Новото ни изследване показва, че сега можем да разширим обхвата на това социално учене, като включим и насекомите.”

От известно време учените знаят, че медоносните пчели изпълняват танца на въртене, за да предупредят другите членове на колонията за добър източник на прашец, нектар или вода. Но не беше ясно дали този танц е вроден или е заучено поведение.

Изследователите създават пет експериментални семейства с млади пчели. При танца с въртеливи движения, при който пчелите обикалят в кръг във формата на осмица, като въртят телата си, всяко движение в танца се превръща в информация за храната, включително посоката, разстоянието, вида и качеството на храната. Екипът открива, че въпреки липсата на предварително излагане на въздействието им, пчелите започват да танцуват седмица или две след излюпването си. Въпреки това изследователите отбелязват, че тези пчели са танцували неорганизирано със “значителни грешки в посоката и разстоянието”. Екипът установи, че точността на посоката се подобрява с натрупването на опит, но пчелите продължават да развиват танците си през целия си живот.

Танцът на въртене при медоносните пчели се смята за едно от най-забележителните нововъведения в животинската комуникация – символичен език при насекомите. Откритието, че – поне отчасти – това поведение трябва да бъде научено, разкрива една напълно нова перспектива: че може би танцовият език в ранните си еволюционни корени се е основавал на индивидуални иновации, които първоначално са се разпространявали чрез социално обучение, а по-късно са се затвърдили в частично заложени, вродени рутинни практики.