Най-важната съставка за създаване на живот е открита на Луната и сега учените смятат, че са разбрали защо.

Въпреки че от известно време знаем, че на най-близкия ни небесен съсед има лед, експертите се затрудняват да обяснят откъде се е взел той.

Сега ново проучване показва, че вълните от електрони, открити в опашката на Земята (да, тя има такава), могат да помогнат за генерирането на замръзнала H2O на лунната повърхност.

Тези знания могат да ни помогнат да разберем по-добре къде на Луната се намират находища на вода и да се подготвим за дългосрочен живот там.

Изследването, ръководено от Шай Ли от Хавайския университет, свързва това загадъчно наличие на вода с областта около Земята, наречена магнитосфера.

Според НАСА магнитосферата, в която доминира магнитното поле на Земята, е “огромен балон с формата на комета”, който “предпазва нашата планета от слънчевата радиация и космическите частици, както и от ерозията на атмосферата от слънчевия вятър”.

Когато слънчевият вятър удря магнитосферата, страната на мехура, обърната към Слънцето, се разтяга в огромна опашка, наречена (както се досещате) магнитоопашка, която е пълна със силно заредени електрони и йони.

Когато Луната обикаля около Земята, тя преминава през магнитолита. И така, както магнитосферата предпазва нашата планета, така предпазва и любимия ни естествен спътник от заредени частици, като същевременно позволява на светлината да достига до лунната повърхност.

“Това осигурява естествена лаборатория за изучаване на процесите на образуване на вода на лунната повърхност”, казва Ли в изявление.

Изследователите са използвали данни, събрани между 2008 и 2009 г. от индийския космически апарат “Чандраян-1”, за да анализират как се променя образуването на вода при преминаването на Луната през магнитолита.

Те посочиха, че когато Луната се намира извън магнитолита, тя е бомбардирана от слънчеви ветрове. Предишни изследвания предполагаха, че водородните йони в тези ветрове помагат за образуването на вода на лунната повърхност.

Въпреки това, когато Луната е вътре в магнитолита, тя вече не е разбивана от протоните на слънчевия вятър, така че учените са очаквали образуването на вода да спадне почти до нула.

И все пак Ли и неговият екип откриват, че случаят не е такъв.

“За моя изненада наблюденията от дистанционното наблюдение показаха, че образуването на вода в земната магнетофална зона е почти идентично с времето, когато Луната е била извън земната магнетофална зона”, разкрива той.

“Това показва, че в магнитотала може да има допълнителни процеси на образуване или нови източници на вода, които не са пряко свързани с имплантирането на протони от слънчевия вятър.”