Луната на Юпитер, Калисто, често е представяна като бъдещ аванпост за човечеството. Но в реалния живот на планетарната наука, тя е останала предимно в сянка, отхвърлена от много изследователи като “мъртво тяло” в нашето небесно съседство.
Едно скорошно проучване показва, че атмосферата на Калисто съдържа по-висока концентрация на молекулярен кислород, отколкото се смяташе досега. Това разкритие е изненадващо отклонение от досегашните модели и поставя нови въпроси за динамиката на атмосферата на ледената луна.
“Години наред вярвахме, че молекулярният кислород в атмосферата на Калисто е резултат от взаимодействието на магнитното поле на Юпитер с ледената повърхност на луната”, заявиха от Американския геофизичен съюз (AGU).
Но новото изследване, проведено от Шейн Карбъри Моган, докторант по планетарни науки в Калифорнийския университет в Бъркли, и неговия екип представлява интригуваща загадка. “Нивата на молекулярен кислород, които наблюдаваме в момента, просто не съответстват на по-ранните теории. Трябва да има друг метод за образуване на О2”, казва той.
“Откритията навеждат на мисълта, че трябва да преоценим източника на О2 на Калисто или да преразгледаме съществуващите изчисления за продължителността на живота на молекулярния кислород”, посочва Карбъри Моган. Тези луни, включително Калисто, се състоят предимно от лед – главно H2O. Постъпващите заредени частици могат да разкъсат молекулярните връзки, което води до рекомбинация на водорода и кислорода в нови молекули като H2, O2 и дори H2O2, добавя той.
Макар че наличието на вода (H2O) на Калисто вълнува астробиолозите, важно е да се отбележи, че условията на Луната далеч не са подходящи за живота, какъвто го познаваме. Силно ниските температури на Калисто, липсата на собствена магнитосфера и отсъствието на активен криовулканизъм го правят малко вероятен кандидат за живот. “Той е предимно лед, с допълнителен компонент от водни пари, отделяни от повърхността”, уточнява Карбъри Моган.
Според авторите на изследването повърхността на Луната представлява смесица от участъци, състоящи се от “относително студен, светъл лед и относително топъл, тъмен неледен или беден на лед материал”. Освен това данните от космическия апарат “Галилео” на НАСА сочат, че вътрешността на Калисто е безразборна смес от лед и скали, без диференцирано ядро и мантия.
