Един турист, разхождайки се из древен град – влязъл в магазинче за сувенири.
Харесал си една изкусно изработена и наглед стара бронзова котка и попитал за цената и.
– Десетарка за котката! – рекъл продавачът – и още 1000 за историята и.
– А не може ли само котката да взема? Не ме интересува историята.
– Хубаво, ама ще се върнете, сигурен съм в това.
– Да бе! – изпръхтял презрително туристът, взел статуетката, оставил десетак и си излязъл.
Още на входа някаква улична котка се присламчила към него. След няколко крачки от близкият двор изскочили
още три, четири, на първото кръстовище го посрещнали нови десетина. Човекът крачел все по-бързо,
но напусто – отвсякъде извирали още и още, и още, и още, и още, и още, и още котки, и тръгвали след него.
Затичал се ония, а вече стотици котки го преследвали. Стигнал до краят на улицата – пред него – само море.
Не знаейки какво да прави, туристът с все сили метнал бронзовата котка в морето, а ордите котки профучали край него и наскачали след сувенира.
Туристът седнал запъхтян на вълнолома, държал се за главата си, не можейки да повярва на видяното, след това хукнал обратно към магазина.
– Хи-хи-хи! – потрил ръце търговецът – нали ви казах, че ще се върнете? Една хилядарка и имате историята?
– Не ме интересува историята – рекъл запъхтян човекът – Малък бронзов циганин, имате ли?

– Иванчо, ти защо си пуснал тухла на главата на дядо ти?
– Аз няма повече!
– То повече не му и трябва…

– Запушен ли ти е носа?
– Сабо балко.

В съда:
– Обвиняеми, разкажете как стана всичко?
– Ставам аз сутринта, отивам в банята и започвам да се мия. Жена ми слага през това време масата за закуска. Викна ме, и аз по халат седнах да си мажа филийка с масло. Не щеш ли, маслото падна на килима. Наведох се да го остържа, но в това време мина тъщата, хлъзна се, и падна върху ножа. И така 17 пъти…

Въпрос:
Защо семейните мъже са по – дебели от ергените?
Отговор:
Когато ергенът се прибере вечер, отваря хладилника, поглежда какво има там и от мъка се запътва към леглото да спи. А жененият като се прибере – поглежда какво го чака в леглото и от мъка се запътва към хладилника….

Тя:
– Ама защо ме целувате само по лицето?…Аз имам и други интересни места…

– Каквото и да измисли хитрият ум, каквото и да направят палавите ръце, където и да та отведат двата леви крака – винаги го отнася невинното дупе…

Един си върви по улицата с лопата на рамо и го среща негов познат.
– Здрасти, къде си ходил с тази лопата?
– Ходих да погребвам тъща ми.
– Ами защо има кръв по тая лопата?
– Абе нещо се опъваше…

Един пич с Трабант си пътува по Цариградско шосе.
На светофара на Орлов мост обаче нещо се заблеял и се ударил в задницата на един Баварец пред него.
Подава се от джама на Бавареца една мутра, поглежда с укор! Пича направо се шашнал, свил ръце в молитвена поза. Светнало зелено и Бавареца отфучал напред.
На следващия светофар до Ялта пича едвам се съвземал и пак – фрааааас в задницата на Бавареца!
Писнало му на мутрата, изскача от Бавареца, тръгва заканително към пича с Трабанта – оня вече се примирил с безславният си край… обаче мутрата вика с бяс:
– Абе, брато, като ме нема мене ти как спираш, бе!

Директор на голяма фирма пита новия персонален шофьор:
– Каква е Вашата фамилия?
– Андрей.
– Това ли е фамилията ви?
– Не, името.
– Не ме разбрахте, питам за вашата фамилия. Аз се обръщам към моя шофьор само по фамилия!
– Вие няма да ползвате моята фамилия, казвайте ми Андрей.
– Слушай, момче, ти глупав ли си? Питам те още веднъж – каква е фамилията ти?!
– Добре, фамилията ми е Любими!
– Да тръгваме, Андрей…

Нане и Вуте си комуникират приятелски и Нане вика на Вуте:
– Ние с Пена много си вЕрваме! Оти, ако не си вЕрваме, че се подозираме. Подозираме ли се, че се слЕдиме, а слЕдиме ли се, че се фАнеме. Е те за това си верваме – благо да ни е!

За Великден, веганите щели да боядисват… картофи!