Огромна, мистериозна “гравитационна дупка” дълбоко под Индийския океан озадачава учените от десетилетия.

Разбира се, това не е истинска “дупка”, както може да се предположи, след като се чуе този термин.

Вместо това тя представлява огромна аномалия в земната кора със значително по-ниска гравитация от средната.

Тази вдлъбнатина е научно известна като ниско геоидно ниво на Индийския океан (IOGL) и обхваща над два милиона квадратни мили и се намира на около 600 мили под земната кора.

Тя е открита през 1948 г. от холандския геофизик Феликс Андрис Венинг Майнес по време на гравитационно изследване на кораб.

Какво обаче причинява тази “гравитационна дупка”, все още се проучва.

Изследователи от Индийския научен институт в Бангалор илюстрираха едно от вероятните обяснения за тази мистериозна гравитационна аномалия.

Това не е първият път, в който геолозите изследват IOGL. Множество предишни изследвания се концентрираха върху сегашното му състояние, без да разглеждат произхода му. И това ново изследване се фокусира върху последното, за да установи как древните влияния са оформили сегашното състояние на IOGL.

Изследователите са изследвали гравитационното потапяне с помощта на множество компютърни модели, на които е била подадена информация за това как регионът се е променил през последните 140 милиона години вследствие на движението на земните тектонични плочи. Те също така използвали няколко фактора за симулиране на конвекцията на разтопен материал в мантията.

Екипът смята, че геоидът е придобил сегашната си форма преди около 20 милиона години и вероятно ще продължи да съществува, докато тече мантийният материал.

Геолозите смятат, че тази мантийна структура под Индийския океан вероятно е създадена от остатъците на отдавна изчезналото дъно на океана Тетис. Преди около 200 милиона години този древен океан е разделял два суперконтинента – Лавразия и Гондвана.

Преди това Африка и Индия са били част от Гондвана, но преди около 120 млн. години това, което сега е Индия, се е отдалечило на север в океана Тетис, създавайки зад него Индийския океан.

Авторите подчертават, че в основата на съществуването на IOGL може да стоят и други факти. Въпреки това “Гравитационната дупка” служи като напомняне, че Земята все още крие много загадки, които трябва да бъдат изучени и разбрани.