Стоянката на такситата на Централна гара София. Таксиджия седи в колата си и скучае. Задната врата се отваря и почти лазещ пиян мъж се намъква на задната седалка в продължение на повече от минута. След като най-после се намества в що-годе нормална поза, изфъфля към вече запалилия мотора шофьор:
– Към Централна гара…
Гледайки неразбиращо в огледалото за няколко секунди, таксиджията бавно изключва двигателя и тихо казва:
– Ние… сме… на Централна гара…
Пияницата, мятайки банкнота през облегалката, отваря вратата да излезе и промърморва:
– И друг път да не караш толкова бързо…

Прибира се мъж от командировка, а в гардероба – друг мъж.
– Какво правиш тука, бе?!
– Ако щеш ми вярвай, но търся покемони.

След дълъг размисъл как да кръсти новата си кръчма, бай Гроздан лепна табела “Напоителни системи!”

Баба разказва на внучето си за времето на блокадата на Ленинград… Внучето пита:
– Ама верно ли не е имало хляб по времето на блокадата?
– Нямаше, нямаше…
– Е вие к`во, маслото направо на салама ли го мажехте?

Съдията:
– Защо изхвърлихте съседа си през балкона? Обвиняемият:
– Съсед не съм хвърлял… само гардероба, щото почна да скърца…

Когато ми е скучно, хващам някой непознат на улицата за ръкава и му казвам:
“Всичко това не е истина. Събуди се, ти си в кома”, и бързо заминавам.

Мъжкото подреждане приключва, когато се намери търсената тениска.

– Иванчо, ти защо си пуснал тухла на главата на дядо ти?
– Аз няма повече!
– То повече не му и трябва…

– Запушен ли ти е носа?
– Сабо балко.

Един турист, разхождайки се из древен град – влязъл в магазинче за сувенири.
Харесал си една изкусно изработена и наглед стара бронзова котка и попитал за цената и.
– Десетарка за котката! – рекъл продавачът – и още 1000 за историята и.
– А не може ли само котката да взема? Не ме интересува историята.
– Хубаво, ама ще се върнете, сигурен съм в това.
– Да бе! – изпръхтял презрително туристът, взел статуетката, оставил десетак и си излязъл.
Още на входа някаква улична котка се присламчила към него. След няколко крачки от близкият двор изскочили
още три, четири, на първото кръстовище го посрещнали нови десетина. Човекът крачел все по-бързо,
но напусто – отвсякъде извирали още и още, и още, и още, и още, и още, и още котки, и тръгвали след него.
Затичал се ония, а вече стотици котки го преследвали. Стигнал до краят на улицата – пред него – само море.
Не знаейки какво да прави, туристът с все сили метнал бронзовата котка в морето, а ордите котки профучали край него и наскачали след сувенира.
Туристът седнал запъхтян на вълнолома, държал се за главата си, не можейки да повярва на видяното, след това хукнал обратно към магазина.
– Хи-хи-хи! – потрил ръце търговецът – нали ви казах, че ще се върнете? Една хилядарка и имате историята?
– Не ме интересува историята – рекъл запъхтян човекът – Малък бронзов циганин, имате ли?

В съда:
– Обвиняеми, разкажете как стана всичко?
– Ставам аз сутринта, отивам в банята и започвам да се мия. Жена ми слага през това време масата за закуска. Викна ме, и аз по халат седнах да си мажа филийка с масло. Не щеш ли, маслото падна на килима. Наведох се да го остържа, но в това време мина тъщата, хлъзна се, и падна върху ножа. И така 17 пъти…

Въпрос:
Защо семейните мъже са по – дебели от ергените?
Отговор:
Когато ергенът се прибере вечер, отваря хладилника, поглежда какво има там и от мъка се запътва към леглото да спи. А жененият като се прибере – поглежда какво го чака в леглото и от мъка се запътва към хладилника….