Спомените могат лесно да се променят с течение на времето или да бъдат напълно забравени, но ново проучване установи, че дори най-краткотрайните спомени могат да бъдат много ненадеждни.

Ново изследване на Университета в Амстердам установи, че участниците, на които е било възложено да си спомнят форми, са допускали грешки след много кратък период от време.

Според техните заключения “илюзиите на краткосрочната памет” са нещо съвсем реално и могат да докажат, че човешката памет е ненадеждна дори няколко секунди след случилото се.

Д-р Марте Отен е първият автор на изследването. Проучването оспорва предишни изследвания, които показват, че хората, на които са показани огледални букви, често твърдят, че виждат буквата в правилната ѝ форма.

Предишното изследване предполага, че това се дължи на човешка грешка и участниците погрешно разпознават формата, а Отен и нейният екип смятат, че това се дължи на проблеми с паметта.

“Дори в най-кратки срокове паметта ни може да не е напълно надеждна”, пише Отен. “Особено когато имаме силни очаквания за това как трябва да изглежда светът, когато паметта ни започне да избледнява малко – дори след секунда и половина, две, три секунди – тогава започваме да попълваме въз основа на очакванията си.”

Отен казва още: “Смятахме, че е по-вероятно те да са ефект на паметта. Така че сте го видели правилно, но веднага щом го запаметите, нещата започват да се объркват.”

В рамките на новото изследване са проведени три групи експерименти с 348 участници. При тези тестове 37 % от тях твърдят, че са видели дадена буква в правилната ѝ форма, докато в действителност им е била показана огледална буква.

Според екипа откритията показват, че тези грешки са резултат от предварително запазените знания за азбуката.

Сега екипът се стреми да проведе допълнителни изследвания и да намери реални приложения на идеята за “илюзии на краткосрочната памет” – включително фокусиране върху моделите на речта и интонацията на изреченията.

“По-големият ефект върху социалните очаквания може да бъде интонацията, например: “О, тя каза това с много ядосан и разстроен глас”, нали? Докато може би интонацията не е била такава, но просто се е оцветила бързо в паметта ви въз основа на предположенията ви за това какви са жените”, казва Отън.