Гигантските китове имат малко ракови образувания в сравнение с размера на тялото си. Това е биологично несъответствие, известно като парадокс на Пето, който описва как големите, дълголетни животни, въпреки че имат трилиони повече клетки от хората или дребните животинки, не развиват повече ракови заболявания.
Ракът е заболяване, при което генетичните мутации карат клетките да се делят и делят, образувайки образувания, наречени тумори. Така че бихте си помислили, че колкото по-голямо е едно животно, толкова повече клетки има и толкова по-голям е шансът тези клетки да натрупат генетични грешки, които водят до рак, особено през дългия живот.
Но известният британски статистик Ричард Пето забелязва при сравняването на мишки и хора в края на 70-те години на миналия век, че това не е така. Последвалите изследвания показват, че при всички малки и големи същества ракът не се среща толкова по-често, колкото повече клетки има даден вид. Слоновете, както и китовете, нямат много ракови заболявания.
Може да звучи, че биолозите са се спрели на парадокс отпреди десетилетия, който е просто странност на природата – но това е важна странност. Разрешаването на този парадокс може да помогне за разработването на нови стратегии за предотвратяване или потискане на рака при хората.
Сега екип от изследователи от Университета в Рочестър, Ню Йорк, е намерил решение на парадокса при гренландските китове Balaena mysticetus – второто по големина, но най-дълго живеещо животно на Земята.
В поредица от лабораторни експерименти изследователите установяват, че клетките на гренландския кит са по-добри в поправянето на ДНК повреди от клетките на хора, мишки и крави. Изглежда китовете отстраняват ДНК уврежданията още в зародиш “с уникално висока ефективност и точност в сравнение с другите бозайници”, пишат Фирсанов и колегите му.
“В природата вероятно има много решения на парадокса на Пето, защото големият размер на тялото е еволюирал независимо толкова много пъти в историята на живота”, отбелязва Марк Толис, генетик от Университета на Северна Аризона, в статия от 2017 г. заедно с други двама изследователи.
С други думи, всяко дълголетно или голямо животно – от голите къртичини до африканските слонове – е развило свои собствени начини за потискане на рака, които учените нямат търпение да разберат.
Други обяснения биха могли да бъдат, че туморите при големите животни растат бавно и са по-малко смъртоносни или че големите животни имат по-добър имунен надзор. Тези решения обаче все още не са наблюдавани при едрите видове и се нуждаят от допълнителни изследвания.
“Всеки път, когато открием потенциален механизъм за потискане на рака при даден вид, има шанс да открием нови терапевтични цели и подходи за превенция на рака, които да спасят човешкия живот”, пишат Толис и колегите му. Но без съмнение ще са необходими “значителни усилия, за да се превърнат последните открития в ефективни терапии за хора”.
