Колко безопасен е медът за диабетиците?

Според проучване тайната на дълголетието на меда се крие в това, че чистият мед не съдържа вода, което означава, че бактериите не могат да се развиват и да оцелеят. Вероятно това е единствената причина медът да не се разваля толкова дълго време. Изследването също така разкрива, че ако медът се разваля, това може да се дължи на някакъв вид примеси в него.

Захарта се смята за най-големия враг на диабетиците. Ето защо за подслаждане на чайове и десерти се използват заместители, като мед. Но дали те наистина са здравословни? В тази статия ще проучим дали добавянето на мед към диетата на диабетиците е добра идея.

Диабетът е метаболитно разстройство. И най-важните аспекти при управлението на диабета са ограничаването на храненето и физическата активност. Нашата диета се състои основно от три основни хранителни вещества: въглехидрати, мазнини и протеини. Ограничаването на въглехидратите е една от най-важните стъпки в диетичното управление на диабета. Често чуваме, че хората с диабет трябва да преминат на мед, вместо бяла захар. Така че, нека да разгледаме това твърдение.

Медът има повече фруктоза, отколкото глюкоза в състава си в сравнение с бялата захар, която е равни части от двата вида захари. Съдържанието на въглехидрати в меда е по-високо от бялата захар за същото количество от 1 супена лъжица. Предимството на меда е, че той има по-нисък гликемичен индекс от бялата захар и е необходимо само малко количество за постигане на същото ниво на сладост, което означава малко по-ниско покачване на нивата на кръвната захар. Има основания да се смята, че малко количество мед може да подобри нивата на холестерола. Той е богат на антиоксиданти и може да бъде полезен за хората с диабет. Необходими са обаче още изследвания, преди лекарите да препоръчат преминаването към мед вместо бяла захар. Затова е важно да го консумирате в малки количества, като внимателно контролирате нивата на кръвната захар.

Накратко, важно е хората да внимават какво и колко ядат. Що се отнася до меда, въпреки че няма категорични доказателства, най-добре е да се консумира в малки количества.