– Виждаш ли оня приятел ей там? Не ти ли прилича на мен?
Мъжът отишъл при своя двойник и заявил:
– Извинявай, обаче не мога да не забележа, че си приличаме като
две капки вода.
– Прав си, наистина си приличаме.
– Откъде си?
– От Дъблин.
– И аз.
– На коя улица живееш?
– На Килфойл Роуд.
– На Килфойл Роуд ли? И аз живея там. На кой номер?
– Седемдесет и шест.
– На седемдесет и шест? Не вярвам на ушите си. Как се казват родителите ти?
– Джо и Кити.
– Джо и Кити. Невероятно. Моите също. В този момент барманите се сменили.
– Нещо да се е случвало? – попитал новият барман.
– Нищо – отвърнал старият. – А, освен че близнаците Мърфи пак са пияни.
Тъщата ми дойде на гости. Вече две седмици е тука, но не това е най-страшното. Най-страшното е, че не мога да взема думата, за да ѝ обясня, че с дъщеря ѝ сме разведени от 2 години и 6 месеца.
Жена към мъжа си:
– Скъпи, хареса ли ти днешният обяд?
Мъжът:
– Ти какво, пак ли търсиш повод за скандал?
Мъж се прибира в къщи и заварва жена си завързана за един стол и запушена уста. Освободил я и я попитал:
-Кой беше? Бандити ли?
-Нее, майсторите. Било им омръзнало да им давам съвети.
Тъщата носи като подарък на новодомците палма.
Зетя мърмори под нос:
– Вещицата му със вещица първо маймуната си ми пробута, а сега и къщата и носи.
Попитали Радио Ереван:
-Какво е общото между банкоматите и жените?
-Че пускат на този, който има.
– За какво мечтаеш?
– Мечтая, как ще срещна една фея, която ще ми подари сто хиляди долара.
– А защо не милион?
– Милион не е реално.
Възрастна двойка са в леглото и жената явно е в романтично настроение, почнала да закача съпруга си, а на него му се спи ужасно много:
– Помниш ли скъпи – почнала тя – като бяхме млади ме гушкаше като си легнем …
И съпругът я гушнал.
Тя продължила:
– И ме целуваше нежно …
Мъжът я цункал по бузата като си мислел, че ще го остави да спи най- после …
– И ме захапваше нежно по шията…
Той вече видимо изнервен станал и тръгнал на някъде :
– Къде тръгна? – попитала съпругата.
А той отговорил…
– Да си взема ченето….
– Ясно е, че ще ви сготвиме, но ви давам един шанс да се спасите: ето ви една торба месо и едно куче. Хващайте гората и ако след седмица кучето говори родния ви език ще ви пуснем.
Минала седмицата, излиза французина, влачи празна торба и кучето припка след него.
– Изяде ли кучето месото? – питат го.
– Изяде го.
– Е, говори ли кучето френски?
– Емиии…, не.
Хоп – в казана.
Излиза англичанина, влачи празна торба, кучето върви отзад.
– Изяде ли кучето месото? – питат го.
– Изяде го.
– Е, говори ли кучето английски?
– Емиии…, не.
Хайде и той в казана.
Излиза българина, влачи празна торба, кучето се тътри след него.
– Изяде ли кучето месото? – питат и него.
– Изяде го.
А отзад кучето:
– Лъже, неговата майка!
– Не дъще, много е бурно днес.
– Ама тате защо може?
– Защото баща ти има застраховка.
