Чапай и Петка ги изпратили в командировка. Вечерта Петка се напил като казак, а Чапай не е близнал капчица алкохол и се прибрали в хотела. На сутринта,Чапай казва на Петка.
-Честито, един на нула за мене!
-За какво говориш, как така един на нула за тебе?
-Ами, ей така, снощи се напорка като казак, и аз те опънах,и ти нищо не помниш.
След три месеца пак ги изпратили командировка, вечерта Чапай се напоркал като свиня, а Петка не е близнал капчица алкохол. Прибрали се в хотела, и на сутринта Петка казва на Чапай:
-Честито един на един!
-Как така, един на един, за какво говориш?
-Снощи се напи като свиня, и понеже нищо не помниш реших да ти го върна, и аз те еб*х, за това един на един.
-Чакай, чакай малко предишния път те излъгах.
-Ееее, тогава един на нула за мене.

Чапай и Петка трябвало да прекосят една река. Навлезли в брода, стигнали дълбокото, Петка напред, Чапай след него. По едно време Петка вика:
– Чапай, трябва да спрем, една риба ми е влязла в гъза!
– Давай, не е риба, давай…

Чапаев и Петка ги гонил врага. Бягали те, бягали……накрая стигнали до една река. Реката дълбока, времето студено, ама няма как трябва да я преминат. Почнали да плуват те, Петка напреде, Чапаев след него. По едно време Петка казал:
– Абе, Чапаев, дай да спрем за малко. Едно рибо ми е влязло в гъзо!
– Плуй, плуй, не е рибо.

Чапаев се явява на изпит в академията. Навън го чака Петка.
– Какво стана, Чапаев, взе ли изпита?
– А бе, остави. Питаха ме колко прави 0,5 + 0,5.
С цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не знам как да го изразя математически.

Петка и Чапай били изпратени в Сибир. Живеели в една малка къщурка някъде на север. Един ден нервите на Чапай не издържали и той се разкрещял:
– Петка, ако не спреш да си играеш на бумеранг с чорапа ми, ще ти счупя юргана.

Петка гледа Чапай нещо прави на покрива.
– Василий Иванич, какво правиш на покрива?
– Опъвам антена.
– Хм, Антена – много хубаво име, ама защо на покрива?

Петка влиза в кабинета на Чапай с трясък:
– Василий Иванович, докараха женска рота!
– Аа, много добре. – закопчава си дюкяна той.
– Махни я тази коза от диванчето!

Седял си Петка на фотьойла и си пушел пурата. По някое време Чапай нахлул с трясък и изкрещял:
– Да бягаме, Петка! Германците идат!
Петка продължил спокойно да си седи на фотьойла и да си пуши пурата, леко замислен. След малко още по-спокоен рекъл:
– Да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.

Чапай и Петка вървяли през една пустиня, Чапай се чуди как да наебе Петка. Видял да прелитат ято гигантски птици и казал:
-Петка, давай да си зарием главите в пясъка както щрусите, че тия птици ще ни изкълват мозъците.
-Добре-казал Петка и си зарил главата в пясъка.
Чапай му минал отзад, свалил му гащите и му го начукал, а Петка казал:
-Кълви, кълви докато стигнеш до мозъка, доста ще покълвеш.

В дивизията, командвана от Чапаев, пристига кореспондент на “Красная звезда” с молба да вземе интервю от прочутата картечарка Анка. Поласкан от вниманието, Чапай кани кореспондента на масата, а на Петка заповядал:
– Веднага намери Анка и я доведи тук за интервю!
Петка я намира и й предава заповедта:
– Анка, дошли са от „Красная Звезда”, ще ти правят интервю.
Анка гледа учудено и пита:
– Че какво е това „интервю”?
Петка се почесал по врата и отвърнал:
– Абе, и аз не зная какво е това „интервю”, но ти се подмий за всеки случай!