В панелен блок в “Славейков” малко детенце си играе на пода, хваща нещо и го поднася към устата си.
– ПУСНИ ВЕДНАГА ТОЗИ БОКЛУК!!! – извикала майка му.
Прозорецът обаче бил отворен, а жената извикала толкова силно, че навън петима мъже хвърлили цигарите си, две момичета пуснали ръцете на гаджетата си, а трима шофьори на Форд вдигнали ръце от воланите…

По какво си приличат студента и ташаците:
Аха, аха и да влезнат.

Срещнали се двама студенти по сесийно време:

– Как мина изпита?
– Елегантно и божествено.
– Разказвай.
– Професора с риза и връзка и аз с риза и връзка. Професора със сако и аз със сако.
– Това елегантното, а божественото?
– Професора задава въпрос – аз се кръстя. После аз отговарям на въпроса – професора се кръсти.

Майка сготвила за вечеря домашен заек. Но тъй като децата много обичали зайчето, решила да не им казва какво е. Докато вечеряли момчето хапвало с апетит, по едно време се обърнало към татко си и му казало:
– Тате, какво е това? Много е вкусно.
Бащата казал:
– Сега ще ви дам един жокер – майка ви ме нарича така от време на време…
В този момент дъщерята скочила, дръпнала чинията на брат си и извикала:
– Не го яж, това е задник!

Срещат се двама приятели които от години не се били виждали и единият пита другия какво работи
– Ами счетоводител съм – отговаря първият,- ами ти?
– А, аз съм дистрибутор на презервативи.
– А това детенци дето го водиш с тебе твое ли е? -пак пита първият.
– Абе не бе , това е една рекламация която ми върнаха преди малко – отговорил другият .

Мъж и жена се прибират вкъщи и намират бележка от сина си:
“Мамо, тате, изчезвам и няма да се върна скоро. Нямам време да пиша дълги обяснения – подробности ще научите довечера от новините по телевизията”.

Романтиката е надценена. Любовта е недостатъчна. Щастието е мимолетно. Ценностите са мит. Денонощният до нас работи до 8!

Презокеански кораб. Млад мъж иска да чука и отива при бармана:
– Така и така, трябва ми жена!
– Но тук няма проститутки!
– Не може ли да се направи нещо?
– Ами, има само един китаец…
Помислил нашия човек, много бил на зор:
– Добре, дайте китаеца. Колко струва?
– 500 долара.
– Много бе!
– Ами гледайте сега. 100 за капитана, че той никак не ги обича тия
работи. 100 за боцмана, че и той никак не ги обича тия работи.
– Ами останалите пари за кого са?
– Останалите 300 долара се разпределят между двамата, дето ще държат
китаеца, че ако знаете пък той как не ги обича тия работи!

– Ще превърна живото ти в ад! Ще ти отнема всичко, което обичаш! Ще те накарам да страдаш и проклинаш!
– Да, казаха ми, че сте добър диетолог…

Тихо се сипе винцето пак,
гладно пощипвам свинския крак.
Чичо замръзва, пиян като пън,
снощи одрайфа всичко навън.
В плевника къкри казан под капак,
а джибре залива къщния праг.
Шаро похлъцва и клати глава:
Леле, надрах се като свиня!
Шаро е още малко прасе,
може ли Шаро да разбере,
кой ще заколим още сега?
Чакай, не бягай – май разбра…

Дядо Коледа, с теб нещо не се разбрахме. Когато си пожелах яко духане, нямах предвид вятър.

– Сестро, ти като правиш минет, гледаш ли мъжа си в очите?
– Ох, да…
– И? Какви са?
– Стоеше на вратата на спалнята… изтърва куфарите… А очите му, очите му едни такива зли!