За такава невероятно мощна сила Слънцето изглежда ужасно тихо от Земята. Ние обаче го възприемаме само като безшумно кълбо от бяла топлина, защото звукът не може да се разпространява в пространството. Ако можеше, шумът от централния елемент на нашата Слънчева система щеше да бъде много, много дразнещ.

Слънцето по принцип представлява гигантска реакция на ядрен синтез, която изпомпва толкова много енергия, че нагрява и осветява цялата ни планета, без да споменаваме останалите части на Слънчевата система.

Наред с невероятните количества топлина и светлина, то изпомпва и значителни количества звук. Ние обаче не го чуваме, тъй като звукът не може да се разпространява в пространството, тъй като то е вакуум, който не съдържа частици, които да пренасят вибрациите.

През 2015 г. водещ хелиофизик от катедрата по космически изследвания на Югозападния изследователски институт, отговаря на въпрос колко силен би бил звукът от Слънцето, ако той хипотетично можеше да се движи през пространството, както се движи през земната атмосфера.

След някои изчисления той обясни, че теоретично Слънцето би издавало шум от около 100 децибела, почти толкова силен, колкото ако стоим до високоговорител на рок концерт или в оживен нощен клуб. Това е доста забележително, като се има предвид, че Слънцето се намира на 150 милиона километра от нас (над 93 000 000 мили).

“Слънцето е изключително силно”, обяснява той. “Добре, че звукът не се разпространява в пространството.”

Той добави, че имаме известна представа за качеството на звука благодарение на многобройни научни инструменти, като например Доплеровия уред на Майкелсън (Michelson Doppler Imager – MDI), монтиран на космическия кораб SOHO, който обикаля около Слънцето на 1,6 милиона километра от Земята.

Звуковите вълни са толкова дълбоки, че обикновено са с честоти, които са твърде ниски, за да ги долови човешкото ухо. Освен това това не е единичен тон, а интензивно сложна структура от акустични вълни, малко подобна на камбана.

За да направят звуците чуваеми за нашите уши, учените трябва да ги ускорят десетки хиляди пъти, като компресират продължилите седмици вибрации в няколко секунди. Следователно резултатът, който чувате, е много прецизен и филтриран. Крайният резултат от този процес е ниско, пулсиращо бръмчене; малко страшно, но странно успокояващо.

“Действителният нефилтриран звук е много по-силен и за ухото би звучал по-малко като резонансен звук и повече като шум”, обяснява д-р Дефорест.