Учените смятат, че са открили причината за изчезването на мегалодона – и не, това не е Джейсън Стейтъм.

Експертите провеждат изследвания върху вкаменелости от зъби на най-големия вид акула, който е изчезнал преди около 3,6 милиона години и е бил дълъг поне 15 метра.

Изследването обяснява, че животното всъщност е било частично топлокръвно.

За разлика от повечето студенокръвни акули се смята, че телесната му температура е била около 27 градуса. Тази температура е по-висока от температурата на морето по това време.

Един от авторите на изследването Робърт Игъл, професор по морски науки и геобиология в Калифорнийския университет, заяви: “Мегалодон е имал значително по-висока телесна температура в сравнение с други акули, което съответства на това, че е имал степен на вътрешно производство на топлина, както съвременните топлокръвни (ендотермични) животни.”

Те са успели да докажат, че животните са били топлокръвни, като са анализирали как изотопите на въглерод-13 и кислород-18 са тясно свързани във фосилните зъби.

Главният автор на изследването Кеншу Шимада е палеобиолог от университета ДеПол в Чикаго, който казва: “Голямото тяло спомага за ефективността на улавянето на плячката с по-широк пространствен обхват, но изисква много енергия за поддържането му.

“Въз основа на вкаменелостите знаем, че Мегалодон е имал гигантски режещи зъби, използвани за хранене с морски бозайници, като китоподобни и безгръбначни. Новото изследване е в съответствие с идеята, че еволюцията на топлокръвността е била входна врата за гигантизма при Мегалодон, за да се справи с високите метаболитни нужди.”

Фактът, че е бил топлокръвен, означава, че регулирането на телесната температура може да е било причина за окончателната му смърт. По времето, когато животното е изчезнало, Земята се е охлаждала, което може да е било решаващ фактор.

“Фактът, че мегалодонът е изчезнал, подсказва вероятната уязвимост на топлокръвното животно, тъй като топлокръвността изисква постоянен прием на храна за поддържане на висок метаболизъм”, казва Шимада.

“Възможно е да е имало промяна в морската екосистема вследствие на климатичното застудяване”, което е довело до понижаване на морското равнище, промяна на местообитанията на популациите на видовете храна, с които се е хранил мегалодонът, като например морските бозайници, и е довело до изчезването му.

“Една от големите последици от тази работа е, че тя подчертава уязвимостта на големите върхови хищници, като съвременната голяма бяла акула, към изменението на климата, като се имат предвид сходствата в тяхната биология с мегалодона”, казва ръководителят на изследването Майкъл Грифитс, професор по науки за околната среда, геохимик и палеоклиматолог в университета “Уилям Патерсън”.