Според ново проучване четири от най-големите луни на Уран може да съдържат океански слой под ледената си кора. Около него обикалят поне 27 луни.

Учените от Лабораторията за реактивно движение на НАСА предлагат първите данни за вътрешния състав и структура на пет от най-големите – Ариел, Умбриел, Титания, Оберон и Миранда.

Според изследването на четири от тези луни може да има океани с дълбочина десетки километри.

За целите на изследването са използвани данни от космическия апарат “Вояджър 2” на НАСА, изстрелян през 1977 г., както и ново компютърно моделиране.

Астрономите отдавна смятат, че Титания, поради размерите си, вероятно може да е в състояние да запази вътрешната си топлина, за да не замръзне вътрешният океан.

Но досега се смяташе, че другите луни са твърде малки, за да задържат топлина, като температурните промени, породени от гравитационното привличане на Уран, са само незначителен източник.

“Когато става въпрос за малки тела – планети джуджета и луни – планетарните учени по-рано са открили доказателства за океани на няколко малко вероятни места, включително планетите джуджета Церера и Плутон, както и луната на Сатурн Мимас, казва съавторът на изследването Джули Кастийо-Рогес.

“Така че има механизми, които не разбираме напълно. Тази статия изследва какви биха могли да бъдат те и как се отнасят към многото тела в Слънчевата система, които биха могли да са богати на вода, но имат ограничена вътрешна топлина”, обясни тя.

В последното проучване изследователите преразглеждат резултатите от прелитанията на “Вояджър 2” на НАСА над Уран през 80-те години на миналия век и от наземни наблюдения.

Те създадоха компютърни модели, като използваха допълнителни данни от космическите сонди на НАСА “Галилео”, “Касини”, “Зора” и “Нов хоризонт”, които откриха океански светове, както и данни за други ледени тела като луната на Сатурн Енцелад.

Новите открития показват, че големите луни на Уран вероятно са достатъчно изолирани, за да запазят вътрешната топлина, необходима за наличието на океан.

Изследователите откриха и потенциален източник на топлина в скалистите мантии на луните, които отделят гореща течност, която може да помогне на океана да поддържа топла среда.

Според тях това е особено вероятно за Титания и Оберон, където океаните може дори да са достатъчно топли, за да поддържат потенциална обитаемост.

Учените също така установиха, че в океаните на най-големите луни на Уран вероятно има изобилие от хлориди и амоняк.

Солите във водата, особено амонякът, може да са друг източник на антифриз, който поддържа вътрешните океани на луните, подозират те.

“Трябва да разработим нови модели за различни предположения за произхода на луните, за да се ръководим от планирането на бъдещи наблюдения”, каза д-р Кастийо-Рогес.

Разбирането на това, което се намира под и на повърхността на тези луни, ще помогне на астрономите и инженерите да разработят най-добрите научни инструменти за изучаването им в бъдещи мисии.

Според тях новите открития могат също така да помогнат за разработването на инструменти, които бъдещите сонди могат да използват за търсене на течна вода в дълбоката вътрешност на тези луни.