Огромен мехур от галактики с диаметър един милиард светлинни години може да е остатък от вълните, причинени от Големия взрив – твърдят астрономи, които са картографирали структурата.

Предполага се, че структурата, наречена от учените от Хавайския университет Hoʻoleilana, е причинена от т.нар. барионни акустични осцилации (BAOs).

Това са пулсации в частиците на ранната Вселена в периода след Големия взрив, когато планетите, слънчевите системи и галактиките все още не са били напълно оформени.

Когато пулсациите се разпространявали навън, те създавали области на плътност в частиците, причинявайки подобни на мехурчета структури, в които в крайна сметка се сраствали галактиките.

Досега BAO бяха само предсказание – част от по-общата теория за Големия взрив. Не бяха открити специфични структури във Вселената, които да имитират техните модели.

Според Брент Тъли, ръководител на изследването в Института по астрономия към Хавайския университет, обаче Хоʻолейлана напълно отговаря на описанието на тези огромни космически мехури.

“Не сме го търсили. То е толкова огромно, че се разпростира до краищата на сектора на небето, който анализирахме”, каза той.

“Като увеличение на плътността на галактиките тя е много по-силна характеристика от очакваното. Много големият диаметър от 1 млрд. светлинни години надхвърля теоретичните очаквания.

“Ако нейното формиране и еволюция са в съответствие с теорията, тази BAO е по-близка от очакваното, което предполага висока стойност за скоростта на разширяване на Вселената.”

Балонът е изключително огромен. Той е съставен от няколко суперклъстера – структури, за които се смята, че сами по себе си са сред най-големите подреждания на материя във Вселената.

Това включва суперклъстъра Херкулес, суперклъстъра Корона Бореалис и Голямата стена на Слоун. Всички тези структури съдържат хиляди галактики.

В средата на Хоʻолейлана се намират свръхкупът Боотс – огромно пространство на нищото, което е с диаметър от невероятните 330 млн. светлинни години.

Даниел Помареде от университета CEA Paris-Saclay, който участва в изследването, казва: “Беше невероятен процес да изградим тази карта и да видим как гигантската черупкова структура на Хо’олейлана е съставена от елементи, за които в миналото е било установено, че сами по себе си са едни от най-големите структури във Вселената.”