Докато светът се бори с непрестанното покачване на глобалните температури, замръзналите пейзажи на Антарктида са изправени пред сериозни предизвикателства.
Сега ново проучване, разкрива изненадващ обрат в историята на антарктическата ледена покривка – обрат, който може да повлияе значително на прогнозите ни за покачване на морското равнище.
Това първо по рода си проучване навлезе в дълбините на антарктическите ледени шелфове, разкривайки, че предишните оценки може да са рисували по-различна картина от действителността.
“Тъй като ледената покривка на Антарктида е толкова голяма, 1% грешна оценка на скоростта на топене може да означава сантиметри или метри покачване на морското равнище, което не отчитаме”, казва Алисън Шартранд, водещ автор на изследването и наскоро завършила докторантура в Центъра за полярни и климатични изследвания “Бърд”.
“Затова е много важно да бъдем максимално точни.” Особено когато се има предвид заплахата, която повишаването на морското равнище представлява за крайбрежните общности.
Фокусирайки се върху 20 от 300-те отделни системи от ледени шелфове, обграждащи приблизително 75 % от ледената покривка на Антарктида, изследователите правят изненадващо откритие: средно тези ледени шелфове са с близо 6 % по-тънки от досегашните оценки, като разликата е около 17 метра.
Макар че този процент може да изглежда незначителен, задължително трябва да се разбере, че типичните ледени шелфове обхващат спектър от дължини, вариращи от 50 до 600 метра.
Проучването подчертава сложния характер на предположенията за дебелината на ледените шелфове. Макар че тези предположения са валидни в голям мащаб, те показват значителна променливост в по-малък мащаб, особено при измерване на тесни структури като долини или пукнатини.
Шартран подчертава още ефекта на доминото от малки промени в ледените шелфове. Само няколко сантиметра изместване на позицията на ледения шелф могат да предизвикат изхвърляне на по-дебел лед в океана, което може да доведе до отдръпване на бреговите линии с няколко метра.
Шартран изрази оптимизъм по отношение на потенциала за нови открития в наборите от данни, събрани през последните две до 15 години, като подчерта огромната неизследвана територия, която предстои да бъде проучена.
