Възможно е учените да са идентифицирали ултрамасивна черна дупка, чиято маса е 30 милиарда пъти по-голяма от тази на нашето слънце и която се крие в изображение, заснето от космическия телескоп “Хъбъл”.
Черните дупки се раждат, когато колосални звезди, многократно по-големи от нашето Слънце, изчерпват горивото си и се разрушават по впечатляващ начин. Възникналата сингулярност е невероятно плътна и има толкова мощно гравитационно привличане, че самата светлина не може да я избегне.
Астрономите, които се опитват да разгадаят тайните на тези ненаситни сингулярности, се сблъскват с уникален космологичен проблем: как можеш да разбереш нещо, което не можеш да видиш физически?
Както подсказва името им, черните дупки не излъчват собствена светлина и нямат обичайни повърхности, върху които да се отрази близък източник на светлина. Въпреки това учените все още могат да хвърлят яснота върху природата на черните дупки, като изследват как те влияят на заобикалящата ги вселена.
Например черните дупки, които се хранят, привличат материал от близките планети и звезди, който се нагрява, докато се приближава все повече към хоризонта на събитията, предизвиквайки отделянето на видима светлина, рентгенови лъчи и други форми на излъчване.
Поради това захранващите черни дупки са сравнително лесни за наблюдение и разбиране. От друга страна, черните дупки, които не консумират активно маса, са изключително трудни за откриване.
В ново изследване учените успяват да открият наличието на скрита черна дупка, като разгадават загадката зад създаването на светлинна дъга в изображение от космическия телескоп “Хъбъл”.
Странната крива в изображението на Хъбъл, която може да се види в обяснителното видео, вградено по-горе, е създадена от явление, известно като гравитационно обективиране, при което влиянието на масивен обект изкривява пътя на светлината, пътуваща към Земята от далечен фонов източник на светлина, например галактика.
Екип от учени проведе поредица от суперкомпютърни симулации в опит да идентифицира източника на лещата, заснета на изображението. Всяка възстановка изследва как наличието на черни дупки с различна маса, вградени в галактика на преден план, може да огъне светлината, излъчвана от по-далечната фонова галактика, по различни начини.
Екипът откри, че може да пресъздаде уникалното обективиране, наблюдавано в изображението от Хъбъл, като въведе в симулацията чудовищна черна дупка, която, вградена в сърцето на най-близката галактика, има маса, равна на 30 милиарда Слънца.
Ако сингулярността наистина съществува, както предполагат симулациите, това ще бъде една от най-големите маси на черна дупка, измерени досега, и се квалифицира като ултрамасивна черна дупка.
Учените се надяват, че изследванията им ще доведат до по-задълбочено разбиране на огромните черни дупки, които се крият в сърцето на всяка голяма галактика.
