На “Бирфест”-а компания възрастни мъже се наливат с бира. По едно време единият отива до преносимите тоалетни. Връща се чак след един час.
– Къде се загуби, бе? – питат го от компанията.
– Ами, падна ми ченето в тоалетната.
– Е, и?
– Ами почнах да го търся… извадих няколко и докато ги пробвам…

15-и септември:
– Поднесете цветя на учителите си, бе! Те са последният ви шанс да станете хора!

– Марче, днес ходих при врачка и тя ми каза, че днес вкъщи ще имам страхотен семеен скандал!
– И к`во?
– Прибирам се, свекървата ме гледа някак нагло! И като я почнах, няма да отидат на вятъра тия 20 лева, я….

Как да спечелиш в спор срещу жена:
1. Не можеш.
2. Сега се извини.

Откакто направих клаксонът на колата със звук от изстрели, пешеходците пресичат улицата много по-бързо.

Началник на малка гаричка отива при пътник, чакащ на перона, и му казва:
– Губите си времето. Влакът 10:30 вече не спира на нашата гара.
– Как така? Сменили са разписанието?
– Не, просто дадох на машиниста 100 лева назаем.

Не исках да пия, но пих.
Ето това е силата на волята!

Мъж хваща жена си с любовник, вади пушката и хуква да го гони стреляйки, но патроните свършили. Любовникът се спрял, обърнал се и самодоволно попитал:
– И сега, какво следва? Боц с рогата ли?

– Иванчо, защо след възкръсването си Христос е отишъл най-напред при жените?
– Защото по този начин новината се разпространява най-бързо, госпожо.

Семейна двойка при психолог. Мъжът:
– Докторе, а бе тая моята… как й беше името, се оплаква, че не й обръщам внимание…

Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:
– Ама те са на обратно!…
Поглежда и се вцепенява – наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
– А това не са моите обувки!…
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля е пита:
– А къде са твоите?
– Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
– А къде ти са ръкавичките?
– Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките..

– Ял ли си месо от кенгуру?
– Разбира се.
– И какво ще кажеш?
– Ами риба като риба.