Астронавтите ще могат да обикалят Марс до 2033 г., но според служители на НАСА стъпването на Червената планета до края на следващото десетилетие би било “агресивна” и “дръзка” цел.

За да извършат 6-месечен полет до Марс и да кацнат до 2040 г., хората ще трябва да напуснат Земята през 2039 г. – визия, която по-рано беше спомената от администратора на НАСА Бил Нелсън и бившия ръководител Джим Бриденстайн. Но за агенцията е доста трудно да осъществи тази визия през следващите 16 години.

“И аз бих казал, че това е смела цел, която трябва да постигнем”, заяви Джим Ройтер, заместник-администратор на дирекция “Мисии за космически технологии” (STMD) на агенцията, в сряда (17 май) на срещата на върха “Човек до Марс” във Вашингтон, окръг Колумбия. “Може да звучи като много, но това е много кратко време за разработване на технологиите, които трябва да развием.”

От една страна, мисия за кацане на Марс с екипаж до 2040 г. би изисквала присъствие на хора на Луната – първият приоритет на НАСА, за да послужи като трамплин към Марс – в началото на 2030-те години. Агенцията планира да използва широко бъдещата си космическа станция, наречена Gateway, която ще обикаля около Луната и ще приема доставки, а понякога и астронавти, за провеждане на имитационни мисии на Марс.

Подобна аналогична мисия би се развила по следния начин: Астронавтите ще летят до Gateway и ще пребивават в нея в продължение на шест месеца – подобно на еднопосочно пътуване до Марс, ще прекарат 30 дни на Луната, за да симулират работа на Червената планета, и ще се върнат на Gateway за още шест месеца, за да имитират пътуване обратно към дома.

Най-близкото до подобни тестови мисии на Земята е лабораторията HI-SEAS в Хавай, където астронавтите се преструват, че са на Марс, включително и че се справят с 20-минутно закъснение на комуникацията. Хавайскиата лаборатория обаче не възпроизвежда марсианската гравитация, която е с 38 % по-ниска от земната. Затова служителите на НАСА планират да използват орбитиращия около Луната “Gateway”, който ще бъде първият подобен аванпост извън ниска околоземна орбита, за да проверят как хората реагират на условията на ниска гравитация.

Освен това космическата станция ще премине през радиационния пояс на Ван Алън, така че симулираните космически мисии ще бъдат полезни и за тестване на “усъвършенствани технологии за радиационна защита”, които се разработват в момента, но тези тестове ще отнемат време, казва Ройтер.