Много от нас търсят отговори на най-сложните житейски въпроси в звездите. Но всъщност някои от най-големите загадки се крият под краката ни.

Човек би си помислил, че вече познаваме Земята доста добре, но всъщност ядрото на нашата планета остава забулено в загадки.

Всъщност под Африка и Тихия океан се намират две гигантски петна, които заемат около шест процента от целия обем на света. И все пак все още не сме напълно сигурни от какво са направени и откъде са се появили.

Съществуват редица хипотези, сред които и тази, че те са купчини океанска кора, натрупвани в продължение на милиарди години.

Но по-интересната теория е, че те са огромни парчета от древна планета, която се е сблъскала със Земята преди около 4,5 милиарда години.

За да си представим колко огромни са тези неща, се смята, че структурата под Африка – област, известна като Тузо – е висока около 800 км – еквивалент на около 90 Евереста, подредени един върху друг.

Проблемът при определянето на произхода на тези чудовищни образувания е, че няма преки начини за наблюдение на земното ядро.

Най-дълбоката дупка, която хората някога са изкопавали – наричана “входът към ада” – достига зашеметяващите 12 263 м, но това дори не се доближава до пробива през земната кора до слоевете под нея.

Най-ефективният ни инструмент за анализ на това, което се намира под земята, е техниката, наречена сеизмична томография, която разглежда начина, по който се движат енергийните вълни при земетресения.

Тъй като скалите и течностите имат различна плътност, вълните се движат през тях с различна скорост.

Като измерват трусовете от различни точки на повърхността, геолозите могат да определят през какъв материал преминават вълните и по този начин да картографират вътрешността на Земята.

Именно с помощта на тази техника са открити двете необичайни структури, известни като големи зони с ниска скорост на движение (Large Low Shear Velocity Provinces – LLSVPs).

Вълните се движат по-бавно в тези области – популярни като “капки” – отколкото през заобикалящата ги долна мантия, което показва, че те са изградени от нещо различно.

Не можем да определим какъв е този материал само въз основа на данните от сеизмичната томография, но някои учени смятат, че те са останки от древна планета, наречена Тея – идея, известна като “хипотеза за гигантски удар”.

Според тази хипотеза преди около 4,5 милиарда години обект с размерите на Марс се е сблъскал със Земята.

Този удар не само е създал планетата, която днес наричаме свой дом, но и е изхвърлил достатъчно скали, за да се образува Луната, която осветява нощното ни небе.