Ново проучване на Земята под краката ни откри, че около ядрото на планетата може да се простира древна структура на океанското дъно, която в някои райони може да е по-висока от Еверест.
Според изследването, публикувано за първи път през април, съвсем ново картографиране на ядрото с висока резолюция е разкрило неща, които учените досега не са знаели.
Откритието установи, че тънък, но плътен слой се намира на около 2900 км под повърхността на границата между ядрото и мантията, където скалите се срещат с разтопеното външно ядро на планетата.
Геологът Саманта Хансен от Университета на Алабама е цитирана в проучването да казва: “Сеизмичните изследвания, като нашите, осигуряват най-високата резолюция на изображението на вътрешната структура на нашата планета и ние откриваме, че тази структура е много по-сложна, отколкото се е смятало досега.”
Тя добавя: “Нашето изследване осигурява важни връзки между плитката и дълбоката структура на Земята и цялостните процеси, които управляват нашата планета.”
Хансен и нейният екип провеждат изследването от 15 различни станции в Антарктида, като използват сеизмични вълни, създадени от земетресения, за да създадат карта на това как изглежда вътрешността на планетата.
Екипът идентифицира неочакваната енергия в рамките на няколко секунди от гранично отразената вълна от сеизмичните данни. Откритията показват, че въпреки че слоят е много тънък, той се разпростира на много, много километри и е наречен зона на ултраниска скорост (ULVZs) поради силното намаляване на скоростта на вълните.
Поради свойствата на ULVZs експертите смятат, че слоят може да варира драстично по височина. Геофизикът Едуард Гарнеро от Държавния университет в Аризона добавя: “В момента се очаква да се случи нещо ново: “Дебелината на материала варира от няколко километра до десетки километри. Това предполага, че наблюдаваме планини в ядрото, на някои места до пет пъти по-високи от връх Еверест.”
Тези подземни планини биха могли да играят важна роля в начина, по който топлината се отделя от земното ядро и захранва магнитните полета и вулканичните изригвания.
Проучванията на екипа предполагат, че слоят може да покрива цялото ядро, но ще трябва да се проведат допълнителни изследвания, за да се установи дали това е така.
