Слънчевата система може да е била засегната от най-ярката експлозия, виждана някога, твърдят учени.
Интензивността на взрива е била такава, че изследователите не са могли да го изследват правилно, тъй като е заслепил инструментите, които обикновено се използват за измерване на интензивността му.
Импулсът на интензивна радиация е започнал живота си в космическа експлозия на два милиарда светлинни години от нас. Оттогава насам той се е разбивал във Вселената, достигайки нашата Слънчева система през октомври миналата година.
Учените твърдят, че този тип събитие е избухване на гама-лъчи (GRB) – известно с това, че е една от най-силните и ярки експлозии във Вселената.
Този GRB се смята за толкова изключителен, че според астрономите е най-яркият за всички времена от началото на човешката цивилизация.
Изследователите твърдят, че събитието, наречено GRB 221009A, е заслепило повечето инструменти за гама-лъчи в космоса.
Това означава, че астрономите не са могли да измерят реалния интензитет на излъчването и е трябвало да реконструират разхода на енергия по минали и настоящи данни.
Анализът показва, че GRB 221009A е 70 пъти по-ярък от всички наблюдавани досега, а подобно събитие се случва веднъж на 10 000 години.
Д-р Дан Пърли от Изследователския институт по астрофизика към университета “Джон Мурс” в Ливърпул, който проследи събитието с телескопа на университета в Ливърпул на испанския остров Ла Палма, заяви: “Нищо в човешкия опит не се доближава до такова изригване на енергия. Нищо.”
Въпреки че траят само няколко секунди, GRB произвеждат толкова енергия, колкото Слънцето ще излъчи през целия си живот.
Д-р Пърли заяви, че събитието GRB 221009A е произвело “феноменално количество енергия”, като добави: “Това със сигурност е най-високата стойност, регистрирана някога за гама-изригване.”
Според Европейската космическа агенция (ЕКА) взривът е отделил в горните слоеве на земната атмосфера около един гигават енергия – еквивалент на енергията, произвеждана от електроцентрала.
Астрономите смятат, че GRB 221009A е резултат от колапс на масивна звезда, която образува черна дупка.
Д-р Пърли каза: “Звездата би била многократно по-масивна от Слънцето, вероятно 20 пъти или повече.”
GRB също така предизвикват свръхнова, но астрономите все още не са установили дали това се е случило в този случай.
Смята се, че GRB 221009A е бил толкова ярък, защото е бил много по-близо до Земята в сравнение с други известни GRB и електромагнитно излъчване се е оказалo насоченo по посока на планетата.
Андрю Леван, професор по астрофизика в университета “Радбуд” в Ниймеген, Нидерландия, заяви: “Не можем да твърдим категорично, че има свръхнова, което е изненадващо предвид яркостта на взрива. Ако я има, тя е много слаба. Планираме да продължим да търсим, но е възможно цялата звезда да се е сринала направо в черната дупка, вместо да експлодира.”
Обикновено GRB са последвани от ударна вълна, която излъчва по-нискоенергийно лъчение и постепенно избледнява с течение на времето.
Д-р Гавин Ламб, научен сътрудник в Ливърпулския университет “Джон Мурс”, който е част от международния екип, използвал космическия телескоп “Джеймс Уеб” на НАСА, за да наблюдава GRB 221009A, заяви, че наблюденията дават “уникален поглед върху механизмите, отговорни за тези преходни светкавици”.
Той каза: “Предстои да пресеем още много данни и ще търсим улики, които да обяснят връзката между GRB и свръхновите от масивни звезди, както и динамиката в следсветлинното явление. Все още не разбираме напълно много аспекти на такива високоенергийни струи.”
