Екипът се надява да достигне до скали от периода Креда, известен като Кредна система, датиращи отпреди 145 милиона години. Проектът, чието начало бе поставено във вторник, може да се използва за идентифициране на минерални ресурси, както и за оценка на рисковете за околната среда, като земетресения и вулканични изригвания.

Макар и впечатляващо дълбока, дупката няма да е най-дълбоката дупка на Земята, създадена от човека. Тази титла принадлежи на Кола Супердълбока сонда на полуостров Кола в Северозападна Русия. В рамките на проекта, продължил от 24 май 1970 г. до малко след разпадането на Съветския съюз, най-дълбокият участък на дупката достига 11 034 метра под морското равнище.

Екипът установява, че скалите дълбоко под Земята са много по-влажни, отколкото са очаквали. Преди да бъде открит сондажът, учените са смятали, че водата няма да проникне толкова дълбоко в скалите. Те са очаквали също така да открият слой базалт под гранита на континента, тъй като именно такъв се намира в океанската кора. Вместо това те откриват, че под магмения гранит се намира метаморфен гранит. Тъй като континенталната кора е гранитна по цялата си дължина, това е доказателство за тектониката на плочите – теория, която едва наскоро започна да се приема, когато започнаха да копаят сондажа.

Китайският проект няма да е лесен. Не е толкова просто да копаеш направо в земната кора и да се надяваш на най-доброто. Освен това е изключително скъп и отнема много време.

През 60-те години на миналия век американски екип достига до 183 метра под морското дъно, преминавайки през 13 метра базалт в най-горния слой на океанската кора, преди проектът да бъде отменен поради лошо управление и финансови проблеми. Като изключим тези проблеми, задачата все още е огромно начинание.

“Трудността на строителството на сондажния проект може да се сравни с голям камион, който се движи по две тънки стоманени въжета”, казва Сун Джиншенг, учен от Китайската инженерна академия, пред китайската държавна информационна агенция Синхуа за последните китайски усилия.