Венера е подобна на Земята по размер и маса, но се различава значително по липсата на тектоника на плочите. Границите на плочите, които се движат по повърхността на Земята, са основните места на вулканична дейност.
Ново изследване на професор Робърт Херик от Геофизичния институт на Аляска разкрива, че вулканичен отвор с площ от близо една квадратна миля е променил формата си и се е разраснал за период от осем месеца през 1991 г. Промени от такъв мащаб на Земята се случват в резултат на вулканична дейност, когато има изригвания или магмата се движи под отдолу, което което кара стените на отвора да се срутят и той да се разшири. Новото изследване се фокусира върху област, съдържаща два от най-големите вулкани на Венера, Оза и Маат Монс. Те са сравними по обем с най-големите вулкани на Земята, но имат по-ниски склонове и следователно са по-раздалечени. Маат Монс е този, който показва вулканична активност.
Робърт Херик сравнява изображение от средата на февруари 1991 г. с изображение от средата на октомври 1991 г. и забелязва промяна. Изследователите предполагат, че езерото от лава се е образувало в рамките на осем месеца между изображенията, но не е ясно дали съдържанието е било течно или се е втвърдило при охлаждането.
Повърхността на Венера е особено млада от геологична гледна точка в сравнение с всички скалисти тела с изключение на Земята и луната на Юпитер ( Йо ). Честотата на изригванията на Венера обаче остава въпрос на догадки и варира от няколко големи изригвания годишно до едно на всеки няколко години или десетилетия. Изследването на Херик добавя Венера към списъка на вулканично активните тела в Слънчевата система. От гледна точка на геологията, сравнително младите потоци лава показват, че Марс също остава вулканично активен. Въпреки това, нищо не се е случило през 45-те години, откакто наблюдаваме Марс, и повечето учени биха казали, че вероятно ще трябва да се наблюдава повърхността няколко милиона години, за да има разумен шанс да се забележи нов поток от лава.
Понастоящем Венера е вулканично активна в смисъл, че има поне няколко изригвания годишно. Може да се очаква, че бъдещите мисии до Венера ще наблюдават нови вулканични потоци, които са се появили след края на мисията “Магелан” преди 30 години, и би трябвало да видим известна активност, докато двете предстоящи орбитални мисии събират изображения.
