Правилник на труженика
1. Това, което правиш, винаги е по-маловажно от това, което още не си направил.
2. Проблемите на фирмата, са и твои проблеми. Твоите проблеми са си твои проблеми.
3. Всичко, което се прави, което е направено или което ще се прави, има една единствена цел – да ти е гадно.
4. Относно работното време единствено верен е часовника на шефа.
5. Заплащането е обратно пропорционално на вложения труд.
6. В спорни ситуации липсата на собствено мнение е правилното мнение.

Двете правила на успеха:
1) Не казвай всичко, което знаеш.

– Здравей Криско, аз съм златната рибка пусни ме и ще ти сбъдна 3 желания…
– Имам само едно.
– Какво е то?
– Покажи на тия хора как са мяташ…

Спомням си малките класове. Ако и дръпнеш плитката – значи я харесваш. С чантата по главата… си е вече любов…

– Тате, дяволът има ли рога?
– Има, момчето ми.
– Значи е женен…

Тате, тате, какво значи КТБ?
– К*р, тате, баница…

– Сизифе, кефят ли те “Ролинг Стоунс”?
– Едипе, я си е*и майката!

– Не, момчета, моята вяра не ми дава да пия.
– Какво – мюсюлманин ли си?
– Не, жена ми така се казва. Вяра. 96 килограма. Арматуристка.

Притеснила се майката, че сина й е пед*раст, и го води на доктор. Доктора й казал, че първо ще го прегледа. Хванал го за рамото и му рекъл:
– Ей, момче, я кажи шетстотин!
– Шееестстооотииин – отговорило момчето.
Почесал се доктора, сложил си ръкавиците и му бръкнал в дупето с пръст:
– Кажи шетстотин бе!
– Едноооо, двеее, триии, чеетирии…

– Добър ден, дайте ми онзи средно големият червен плюшен гъз моля.
– Това е сърце господине!
– Госпожице, аз съм кардио хирург, знам кое какво е!

Приготвихме се да отидем на море…
Покрихме клетката на канарчето, изхвърлихме котката на улицата…
Таксито дойде, седнахме с жена ми и тогава видях, че когато сме излизали котката е успяла да се шмугне пак вътре. Нямаше пак да я оставим, защото упорито се пробваше да изяде канарчето. Върнах се вкъщи, а жена ми остана в таксито. Не искала бакшишът да разбере, че домът ни остава празен и казала, че съм се върнал да си взема довиждане с майка ѝ. Върнах се запъхтян и заобяснявах:
– Съжалявам, че закъснях. Беше се скрила под леглото, гадината. Трябваше да я сръчкам с чадъра в задника, за да излезе. После се опита да ми избяга, ама аз я хванах за врата. И я омотах в одеялото, защото мръсницата се опита да ме одраска. Накрая я смъкнах по стълбите и я изхвърлих в задния двор. Да се надяваме, че няма пак да се изсере пред вратата.
Тишината в таксито можеше да се пипне…

Защо тинейджърите свършват бързо?
– Бързат да разкажат на приятелите си.