Има около 35 000 вида паяци в света, но не всички са създадени еднакви. Паяците използват коприната си, за да правят мрежи или други структури, които функционират като лепкави капани за улавяне на други животни, или като гнезда или пашкули, за да защитят потомството си или да увият плячка. Най-известният тип мрежа е тази, която често прилича на спирала или колело. Направена от копринена нишка, с която паяка тъче мрежа, като поставя иглите симетрично по диаметъра на мрежата. След това отделни нишки се вплитат, докато мрежата започне да прилича на сложна спирала. Фуниеобразната мрежа изглежда като малко парче тънък плат с тунел в единия ъгъл, където се крие паякът. Листовите мрежи изглеждат подобни на фуниеобразните, но паякът виси от долната страна вместо в ъгъла.

Известно е, че в паяжината се съдържа протеин. Тя е един от най-издръжливите и универсални материали в света. Паяковата коприна се състои от протеинови вериги, свързани заедно, за да й придадат здравина, докато свободните части и придават гъвкавост. Паяците понякога изяждат собствените си мрежи, когато приключат с използването им, като начин за попълване на запасите от коприна. При видовете, които правят кълбовидна мрежа, е вероятно паяците да ядат и отново да изплитат мрежите си всеки ден. Коприната се усвоява бързо и се използва отново, перфектно естествено рециклиране.

Продължителността на живота на паяка е около две години, но някои могат да живеят до 20 години в плен. Женските паяци са склонни да живеят по-дълго от мъжките. Повечето мъжки паяци достигат зрялост в рамките на две години и умират след чифтосване.