Календарът на маите е традиционна календарна система, използвана в предколумбова Мезоамерика, както и в редица съвременни общности там.
Календарът на маите се основава на система, която датира поне от пети век пр.н.е., но въпреки това учените и изследователите никога не са успели да обяснят защо броят на дните в календара на маите се различава от този в широко използвания Григориански календар.
Цикълът, известен още като “броене на 819 дни”, беше предизвикателство за разбиране, защото 819 дни не можеха да бъдат съпоставени или свързани с нищо. Двама изследователи от университета “Тулейн” обаче смятат, че вече са разшифровали кода на 819-те дни.
Антрополозите Джон Линден и Виктория Брикер обясняват защо предишните експерти по календара не са могли да обяснят броенето.
Авторите на изследването посочват, че макар и по-ранни изследвания да са се опитвали да демонстрират планетни връзки за броенето на 819 дни, тяхната четирикомпонентна схема с цветови посоки е твърде кратка, за да съответства адекватно на синодичните периоди на видимите планети.
Синодичните периоди на всички видими планети съвпадат с точките на станциите в по-дългия 819-дневен календар, когато дължината на календара се увеличи до 20 от 819 дни, казват авторите.
Двамата учени просто разширяват разбирането за броя на 819-те дни, като го свързват със синодичния период, или времето, което е необходимо на даден небесен обект да се върне на почти същото място на небето. Въпреки това, тъй като всяка планета се движи по различен начин, изследователите установиха, че е невъзможно да се поберат няколко планети в 819-дневен период.
Тъй като маите са кодирали календара, използвайки 45-годишна представа за подреждането на планетите, съвременните изследователи са били в неведение в продължение на години. Учените от Тулейн изтъкват, че има смисъл да се разглежда броенето за 16 380 дни (приблизително 45 години), а не само за 819 дни. Казано по-просто, екипът от Тулейн се е нуждаел от повече време от 819 дни.
Маите проследяват 45-годишен период на подреждане на планетите, което ги кара да използват календара, базиран на глифи. Тъй като той точно съвпадал с 819 г., планетата Меркурий с цикъл от 155,88 дни послужила за отправна точка. Подобни съвпадения били направени и за другите планети, които се виждат от Земята.
Според изследването маите, които са разработили броенето на 819 дни, са си го представяли като по-голяма календарна система, която може да се използва за предсказване на синодалните периоди на всички видими планети, както и за точки на съизмерване с техните цикли в Цолкин и Календарния кръг.
