Женски семинар на тема „Как да живеем в любов и разбирателство с мъжа си”.
Говорителката пита присъстващите дами:
– Коя от вас обича своя мъж?
Всички вдигат ръце.
– А кога за последен път сте му казали това?
Някои отговарят, че днес, други – вчера, трети не помнят.
Тогава говорителката помолила жените да вземат телефоните си и да пратят на своя любим sms с текст „Скъпи, обичам те!”.
След това дамите трябвало да разменят телефоните си и да прочетат на глас получените в отговор съобщения.
Ето и някои от тях:
„Кой е?”
„Да не си болна?”
„Какво пак е станало с колата?”
„Не разбирам какво искаш.”
„Какво пак си направила?! Този път няма да ти простя!”
„?!?”
„Не увъртай, а кажи колко ти трябват.”
„Да не сънувам?”
„Ако не ми кажеш на кого всъщност си искала да пратиш това съобщение, ще те убия!”
„Молил съм те да не пиеш. Ако си се изморила от мен, ще си отида.”
„Каквото и да искаш, отговорът е НЕ!!!”

След разгонването на гей парада, на жандармерията и се губят седем палки…

Срещат се двама приятели.
– Как е?
– Нормално, само дето с жената се скарахме.
– По какъв повод?
– Не може да се разберем, как да изкараме отпуската.
– Защо така?
– Мисля да ходя в Тайланд, а тя иска да дойде с мен…

Жена се кара на мъжа си – пияница:
– Не разбирам как може по цял ден да стоиш в кръчмата!
– Ами… защо тогава обсъждаш неща, които не разбираш?

Жена към мъж в заведение:
– Ама ние с вас се познаваме! Не помните ли?
– Не, не съм чак толкова злопаметен.

Днес ходих на доктор. Постави ми диагноза – забавно развиващ се!

Една птичка, лястовичка не прави

Когато нямаш пари, всичко ти е скъпо. Същото е и когато нямаш акъл, всичко ти е тъпо…

Към зъболекарят:
– Докторе, що толкова скъпо, бе?
– Абе, скъпо е… ама по-добре да гризеш, от колкото да смучеш!

Един турист, разхождайки се из древен град – влязъл в магазинче за сувенири.
Харесал си една изкусно изработена и наглед стара бронзова котка и попитал за цената и.
– Десетарка за котката! – рекъл продавачът – и още 1000 за историята и.
– А не може ли само котката да взема? Не ме интересува историята.
– Хубаво, ама ще се върнете, сигурен съм в това.
– Да бе! – изпръхтял презрително туристът, взел статуетката, оставил десетак и си излязъл.
Още на входа някаква улична котка се присламчила към него. След няколко крачки от близкият двор изскочили
още три, четири, на първото кръстовище го посрещнали нови десетина. Човекът крачел все по-бързо,
но напусто – отвсякъде извирали още и още, и още, и още, и още, и още, и още котки, и тръгвали след него.
Затичал се ония, а вече стотици котки го преследвали. Стигнал до краят на улицата – пред него – само море.
Не знаейки какво да прави, туристът с все сили метнал бронзовата котка в морето, а ордите котки профучали край него и наскачали след сувенира.
Туристът седнал запъхтян на вълнолома, държал се за главата си, не можейки да повярва на видяното, след това хукнал обратно към магазина.
– Хи-хи-хи! – потрил ръце търговецът – нали ви казах, че ще се върнете? Една хилядарка и имате историята?
– Не ме интересува историята – рекъл запъхтян човекът – Малък бронзов циганин, имате ли?

И когато тя се качи отгоре му той разбра,че нещо с изнасилването не му се получава…

Четвъртък е, а не ми се работи все едно е петък.