Началник към секретарката си:
– Това, че пишете любовни писма в работно време някак си мога да го разбера, но защо ми ги давате да ги подписвам?

Подчинен:
– И кой идиот го измисли това?
Шефа:
– Аз!
Подчинения:
– Гениално!!!!

Брокер обяснява същността на борсовата игра:
– Представете си, че купувате чифт зайци. След месец те стават шест. Когато броят им нарасне на дванадесет, вие купувате по-голяма клетка. След десетина месеца вече разполагате с няколкостотин зайци и купувате нови клетки.
– Колко просто! – чуди се някой.
– Дааа… Обаче изведнъж става наводнение и всичките ви зайци се издавят. Тогава вие денонощно започвате да се тормозите от мисълта: “Защо аз, глупакът, още в началото не си купих шарани!”…

Шеф пита секретарката си:
– А английски знаете ли?
– Да, разбира се. Написала съм го в CV-то си.
– ?!
– Следващата графа след гръдната обиколка.
– А-а! Аз само дотам го четох!

Откритият космос. На орбиталната станция стои привързан космонавт и тропа яростно по капака:
– Отваряй, кретен! И престани постоянно да питаш “Кой е?”

Шеф към кандидат за работа:
– В началото ще Ви плащаме по 120 лева на месец, а по-нататък повече.
– Ами ще дойда тогава по-нататък.

Момче от провинцията постъпва на работа в голям универсален магазин в Ню Йорк. След първия работен ден шефът го пита, колко продажби има.
– Само една – отговаря момчето.
– Как така само една! – ядосва се шефът.- Другите правят по 20-30 на ден… И за колко пари?
– За 333 334 долара.
– Как го направи? – не може да повярва шефът.
– Ами дойде един мъж, на когото продадох първо една малка въдичарска кукичка, после една средна и накрая – една голяма. После му продадох три пръта – малък, среден и голям. Попитах го, къде ще ходи за риба, а той отвърна: “В океана”. Заведох го на щанда за лодки и му продадох скутер. Той се притесни, че фолксвагенът му няма да може да тегли моторницата и аз му продадох джип.
Шефът възкликнал недоверчиво:
– И ти си продал всичко това на човек, който е искал само една кукичка?!
– О, не! – отвърнало момчето. Той дойде да купи тампони за жена си, а аз му казах: “И без това този уикенд няма да е*еш, защо не отидеш за риба?”

Човек върви през универсалния магазин натоварен с много чанти. Изведнъж се спъва и пада на земята, а чантите му се разхвърчат във всички посоки. Той се повдига с труд и казва:
– Най-после поне една продавачка се усмихна в този магазин…

Дежурен лекар приключва смяната си и минава през стаите с пациентите:
– Довиждане, довиждане, сбогом, довиждане…

Секретарката:
– Шефе, на телефона – мисля, че Вас търсят.
– Какво ще рече “мисля, че Вас търсят”?
– Ами не знам… Някой се обажда и пита: “Онзи идиот още ли е там?”