В казармата учат Чапай и Петка да скачат с парашути:
– За да се отвори парашутът, ще дръпнете въженцето от дясната страна. Ако не се отвори, ще дръпнете резервното въженце от ляво. Когато кацнете, ще ви чака джип, които ще ви откара в поделението.
Скочили двамата. Дръпнали дясното въженце – парашутът не се отворил. Дръпнали лявото – пак нищо. Чапай казал:
– Лъжци! Бас държа, че и джип не са ни изпратили!

Чапай награбил Анка картечарката, а тя му вика:
– Не, не, искам безопасен с*кс!
Примъкнал я Чапаев в палатката и след малко тя почнала да пищи ама се къса. Целия полк се чуди какво толкова прави Чапай та Анка пищи на умряло. По едно време пристига Петка задъхан и вика:
– Чапай, сваляй гилзата, намерих презерватив!

Анка Картечарката се връща от конкуpс за пpоститутки със сpебъpен медал.
Петка и Василий Иванич я питат:
– Казвай, защо си на втоpо място!
– Срещнахме се на финала с фpанцузойката. Тя легнала, и аз легнала, тя права, и аз права, тя на задна, и аз на задна, тя в устата, а аз не можах…
Петка и Чапаев си мислят – така няма да стане, трябват тpениpовки.
Hа следващата година Анка пpистига със златен медал и с медал за оpигиналност.
– Разказвай!
– Пак сме на финала с французойката. Тя легнала, и аз легнала, тя права, и аз права, тя на задна, и аз на задна, тя в устата, а аз лапнах два, и като свирнах!…

Чапаев се явява на изпит в академията. Навън го чака Петка.
– Какво стана, Чапаев, взе ли изпита?
– А бе, остави. Питаха ме колко прави 0,5 + 0,5. С цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не знам как да го изразя математически.

Чапай говори на Петка:”Когато умря Маркс-дойде марксизма,когато умря Ленин-дойде ленинизма.А като умря Анка-дойде онанизма!”

Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник.
– Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда.
– Ден втори. По-добре е. Намерихме вода.
– Ден трети. И палма намерихме. Добре е.
– Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас.
– Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва.
– Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав.
– Ден седми. Чапаев ме изпревари

Петка влетява при Чапаев:
– Василий Иванич, изпращат ни за подкрепление женска рота!
Чапай става, закопчава си панталона и казва:
– Петка, махни веднага тази коза от дивана!

Чапаев и Фурманов попаднали в плен при белите. Хвърлили ги в тъмницата.
Първо дошли за Чапаев. Искали да им издаде военни тайни.
Били го, много го били, чак се изморили, но Чапаев мълчал.
Върнали го обратно в тъмницата. Фурманов като го видял се ужасил.
Василий Иванович:
– Казах ти аз: “Давай да си запишем”. А ти: “Да запомним, та да запомним”…

Проверка в поделение.
Генерала седи на пейка заедно с група проверяващи, когато забелязва войник да се шляе.
Веднага взима мерки:
– Ей шматковец, я ела тука.
Войника със строева крачка се доближава и рапортува:
– Редник Шматковец се явява по ваша заповед, г-н генерал.
Генерала се учудва:
– Ама ти верно ли се казваш ‘Шматковец’?
– Не, г-н генерал, ама нали при Чапай всички са били чапаевци…

Чапаев, Петка и Анка картечарката отиват на разузнаване по посока на фронтовата линия. Отпред пълзи Анка, след нея Чапаев, най-накрая – Петка. Чапаев пита:
– Анке, майка ти балерина ли е била?
– Не, защо?
– Такива дълги и хубави крака имаш…
Пълзят. След малко Петка пита:
– Чапаев, а твоя баща тракторист ли е бил?
– Не, защо?
– Такава права и дълбока бразда правиш…