Смисълът на живота е най-голямата мистерия – защо съществуваме? И има ли смисъл от… ами… всичко?

Това са въпроси, на които може би никога няма да намерим отговор, но поне можем да определим какво означава “живот” в научно отношение.

И все пак разбирането ни за това какво е живот се променя непрекъснато благодарение на космическите изследвания.

Докато учените продължават да търсят живот извън нашия свят, биолозите трябва да преосмислят значението на самата дума “живот”.

Обикновено биолозите обясняват, че “живот” означава самоподдържаща се химическа система, която е способна да изпълнява функции като хранене, метаболизъм, отделяне, дишане, движение, растеж, размножаване и реагиране на външни стимули.

Това определение работи доста добре тук, на Земята (въпреки че има някои важни изключения, като вирусите), но експертите посочват, че ако животът съществува другаде във Вселената, той може да не проявява същите свойства, с които сме свикнали.

Всъщност той може да не е разпознаваем като живота, който познаваме (забравете за малките зелени човечета). В такъв случай как ще го открием, ако някога се изпречи на пътя ни?

Астробиологът Сара Имари Уокър и химикът Лий Кронин смятат, че са намерили решение.

Двамата твърдят, че изключително сложните молекули, които се срещат във всички живи същества, не могат да съществуват единствено благодарение на случайността.

Затова, според тях, Вселената трябва да има начин да създава и възпроизвежда сложна информация и да запазва “памет” за всичко това.

Концепцията, известна като “теория на сглобяването”, обяснява защо някои сложни обекти са станали по-разпространени от други, като разглежда тяхната история.

Ако теорията се окаже вярна, тя ще предефинира какво разбираме под “живи” неща и ще покаже, че сме подходили погрешно към търсенето на извънземен живот.

В интервюто Уокър посочва: “Електронът може да бъде създаден навсякъде във Вселената и няма история. Вие също сте фундаментален обект, но с много историческа зависимост. Може да искате да посочите възрастта си, като я пресметнете от момента на раждането си, но части от вас са милиарди години по-стари”.

“От тази гледна точка трябва да мислим за себе си като за линии на разпространяваща се информация, която временно се оказва събрана в индивида.”

Теорията на сглобяването предвижда, че молекулите, получени в резултат на биологични процеси, трябва да бъдат по-сложни от тези, получени в резултат на небиологични процеси.

За да проверят това, Уокър и нейният екип анализират редица органични и неорганични съединения от целия свят и от космоса, включително бактерии, метеорити и дори домашно приготвена бира.

След това те разбиват съединенията на по-малки части и използват масспектрометрия, за да определят молекулярните им градивни елементи.

Те изчислиха, че най-малкият брой стъпки, необходими за сглобяването на всяко съединение от тези градивни елементи, е 15.

И докато някои съединения от живи системи се нуждаеха от по-малко от 15 стъпки за сглобяване, нито едно неорганично съединение не успя да премине този праг.

“Нашата система … ни позволява да търсим във Вселената доказателства за това какво прави животът, а не да се опитваме да определим какво е животът”, казва Уокър.

Удобното в тази система от градивни елементи, която те са нарекли “индекс на молекулярно сглобяване”, е че тя не разчита на органични материали на въглеродна основа, за да бъдат идентифицирани.

С други думи, един извънземен може да е направен от съвсем други материали и ние пак ще можем да го разпознаем като живот, използвайки индекса.

Освен това той работи независимо от това на какъв етап от “живота” се намира едно извънземно същество – дали е все още в зародиш, или е преминало в технологичен стадий извън нашето разбиране.

Това е така, защото всички тези състояния създават сложни молекули, които не биха могли да съществуват в отсъствието на жива система.

Ако от всичко това ви боли главата, нека просто се върнем към основното: ако има тайна на живота, тя може да се дължи на това, което правим, а не на това, което сме.