Учените създадоха десерт със седем съставки, използвайки 3D принтери, с цел да разберат повече за това как да направят ястие с множество хранителни продукти, използвайки технологията.

Десертът, подобен на чийзкейк, беше направен с помощта на крекери, фъстъчено масло, бананово пюре, конфитюр от ягоди, череши и ягодова глазура.

Екипът казва, че работата им полага основите за това как може да изглежда бъдещето с 3D отпечатване на храни, включително подобряване на безопасността на храните и позволяване на потребителите да контролират хранителните вещества в своите ястия.

Професор Кристен Купър, който преподава в университета Пейс в САЩ, казава: „Имаме огромен проблем с ниската хранителна стойност на преработените храни. Триизмерното принтиране на храни все още ще произвежда преработени храни, но може би положителната страна ще бъде по-добрият контрол и адаптиране на храненето за някои хора – персонализирано хранене. То може да бъде полезно и за повишаване на привлекателността на храната за хората с нарушения в преглъщането, като имитира формите на истинските храни с пюрета, от които се нуждаят тези пациенти – милиони само в САЩ.”

Като част от техния демонстрационен проект, изследователите разгледаха структурния аспект на всяка съставка. Хранителните мастила за храна бяха заредени в различни касети и поставени в персонализиран хранителен принтер, който има капацитет да побере до седем съставки.

След няколко опита изследователите измислиха реда за всеки слой и формата на десерта. Крекерът служи като „основна съставка“ за всеки слой, с фъстъчено масло и Nutella, използвани като поддържащи слоеве, които образуват „басейни“, за да задържат по-меките съставки като банан и конфитюр, казаха изследователите.

Установено е, че заострената форма е най-подходяща за предотвратяване на разпадането на десерта. Учените казаха, че тяхната работа показва, че принтерите могат лесно да бъдат персонализирани в зависимост от храната.

Тъй като 3D отпечатването на храни е все още зараждаща се технология, тя се нуждае от поддържащи индустрии като производители на касети за храна, файлове с рецепти за изтегляне и среда, в която да създавате и споделяте тези рецепти. Неговата възможност за персонализиране го прави особено практично за пазара на растително месо, където текстурата и вкусът трябва да бъдат внимателно формулирани, за да имитират истинско месо.

Професор Ход Липсън, специалист по роботика, добави: „Проучването също така подчертава, че отпечатаните ястия вероятно ще изискват нови структури на съставките, поради различния начин, по който храната се сглобява. Необходима е още много работа за събиране на данни, моделиране и оптимизиране на тези процеси.“