Ако някога сте се чудили защо на повечето хора и животни им се налага да мигат, рибата амфибия може би ще ви отговори на този въпрос.
Мигането при хората е неволен рефлекс, който се случва между 10 и 20 пъти в минута, като помага за поддържането на очите влажни и чисти. Но за някои видове животни, като например рибите, водата, в която плуват, е достатъчна, за да поддържа очите им достатъчно хидратирани и без това.
Рибата амфибия калкан е един от редките животински видове, които мигат, и изучаването ѝ разкри как мигането се е развило при нашите предци. Този вид риби могат да напуснат водата и да живеят на сушата до два дни, което ги прави интересен вид за изследване.
В крайна сметка хората са еволюирали от тетраподите – четирикраки животни, които за първи път са излезли от водата преди около 375 милиона години.
Поради промяната в околната среда те претърпяват някои съществени физически адаптации, които им дават възможност да се движат и да усещат новия свят около тях.
Учените са забелязали, че почти всички сухоземни тетраподи, с изключение на тези, които не са близкородствени водни животни, имат способността да мигат, което предполага, че това е част от многото адаптации, които тетраподите са претърпели при преминаването си от вода на суша.
Биологът Томас Стюарт от Държавния университет на Пенсилвания, заедно с водещия автор биолога Брет Ейело от Университета Сетън Хил и други колеги, наблюдават индийски и атлантически калинки под високоскоростни камери.
Кадрите разкриват, че рибите наистина мигат и го правят, като прибират големите си изпъкнали очи обратно в гнездото, където то се покрива за кратко от мембраната на кожната чашка, преди очите отново да излязат от гнездото.
Айело обяснява: “Изглежда, че мигането при рибите е еволюирало чрез пренареждане на съществуващите мускули, което е променило начина им на действие, както и чрез еволюцията на нова тъкан – кожната чашка.”
Той продължи: “Това е много интересен резултат, защото показва, че една много рудиментарна или основна система може да се използва за осъществяване на сложно поведение. Не е необходимо да се развиват много нови неща, за да се развие това ново поведение – калинките просто са започнали да използват това, което вече са имали, по различен начин.”
Изследователите също така наблюдават, че калинките почти не мигат, докато са под вода, докато на сушата те мигат по-често, когато са изправени пред условия, които биха изсушили очите им по-бързо, когато очите им са мръсни или когато защитават очите си от опасност от нараняване.
Стюарт обяснява: “Въз основа на факта, че мигането ни, което е еволюирало напълно независимо от нашите рибешки предци, смятаме, че то вероятно е било част от набора черти, които са се развили, когато тетраподите са се адаптирали към живота на сушата.”
