Екип от учени от Университета в Кеймбридж разработи нов метод за измерване на тъмната енергия в региони от космоса, които са сравнително близо до Земята.

Те установиха, че може да е възможно да се открие и измери тъмната енергия чрез изучаване на масата и движението на Андромеда – най-близката до нашата галактика.

Галактиката Андромеда е единствената галактика, която не се отдалечава все повече от Земята поради разширяването на Вселената. Всъщност тя е на път към бавен сблъсък с нашата галактика и след милиарди години ще я канибализира.

Смята се, че тъмната енергия е отговорна за ускоряването на космическото разширение и че съставлява повече от две трети от Вселената.

Учените не са открили пряко тъмната енергия. Вместо това те обикновено измерват масите на отдалечени галактики, за да направят извод за количеството тъмна енергия.

“Андромеда е единствената галактика, която не бяга от нас, така че чрез изучаване на нейната маса и движение може да успеем да направим някои определения за космологичната константа и тъмната енергия”, обяснява първият автор д-р Дейвид Бенисти от катедрата по приложна математика и теоретична физика.

Тъй като Андромеда не се отдалечава от нас, изследователите откриват, че могат да измерят общата маса на Андромеда и Млечния път, за да определят горната граница на стойността на космологичната константа – най-простия модел на тъмната енергия.

“Тъмната енергия е общо наименование на семейство модели, които можете да добавите към теорията на Айнщайн за гравитацията”, продължава Бенисти. “Най-простата версия на този модел е известна като космологична константа: постоянна плътност на енергията, която изтласква галактиките една от друга.”

Стойността, която изследователите откриват, е пет пъти по-висока от стойността на космологичната константа, открита от ранната Вселена.

Като цяло учените смятат, че 68% от Вселената е съставена от тъмна енергия и 27% от тъмна материя. Това означава, че цялата наблюдаема материя съставлява само пет процента от Вселената.

Тъй като Андромеда и Млечният път се приближават един към друг, те постепенно се въртят в орбита с невероятно бавно темпо, като се смята, че едно обикаляне отнема около пет милиарда години.