Професорът от Станфорд Джънан Бао и неговият екип са изобретили многослойна самолекуваща се синтетична електронна кожа, която вече може да се саморазпознава и да се подрежда една спрямо друга при нараняване, което позволява на кожата да продължи да функционира, докато се лекува. Новата кожа имитира истинската, което позволява на роботите да се чувстват като хора.
“Постигнахме това, което смятаме, че е първата демонстрация на многослоен сензор от тънък слой, който автоматично се пренастройва по време на заздравяване”, казва пред новината Кристофър Б. Купър, докторант от Станфорд и съавтор на изследването.
“Това е важна стъпка към имитирането на човешката кожа, която има множество слоеве, които се сглобяват правилно по време на процеса на заздравяване.”
Новите модели могат да усещат топлинни, механични или електрически промени около себе си и дори да разпознават налягане. И още по-добре, те могат самостоятелно да се лекуват.
“Той е мек и разтеглив. Но ако го пробиете, нарежете или разрежете, всеки слой ще се самолекува избирателно, за да възстанови цялостната функция. Точно като истинска кожа”, казва съавторът Сам Рут.
“Един от слоевете може да усеща натиск, друг – температура, а трети – напрежение”, добави Рут.
Материалът може да се самовъзстанови само за 24 часа при затопляне до 158 °F или за около седмица при стайна температура.
“Комбинирайки с навигация, управлявана от магнитно поле, и индукционно нагряване, може би ще успеем да създадем преконфигурируеми меки роботи, които могат да променят формата си и да усещат деформацията си при поискване”, казва съавторът Рене Жао.
Сега изследователите планират да насложат тънки слоеве от кожи с различни способности, като например слой, който може да усеща промяна в температурата, и друг слой, който усеща налягане. По този начин фалшивата кожа ще се доближи максимално до многоизмерните реални неща.
Макар и впечатляващо, изобретението не е напълно ново. Още през май 2020 г. изследователите пуснаха нова кожа за роботи, която дава на машините усещане за допир.
Джон Янис Алоймонос, професор от катедрата по компютърни науки в Университета на Мериленд, заяви тогава, че изкуствената кожа “позволява на роботите да възприемат заобикалящата ги среда в много по-големи подробности и с по-голяма чувствителност. Това не само им помага да се движат активно. Тя също така ги прави по-безопасни, когато работят в близост до хора, и им дава възможност да предвиждат и да избягват инциденти”.
