– Прощавайте, колко ще струва да ме…

– Прощавайте, колко ще струва да ме закарате до центъра ?
– 5 лева.
– А ако и жена ми се качи ?
– 5 лева !?
– Видя ли, ма, пача, нищо не струваш…


Ловна дружина:
– Това е въоръжена група хора, която минава през гората, за да стигне до кръчмата.


С*кса в дългогодишните семейни отношения секва, защото се засилват приятелските чувства, а никой не е*е най-добрия си приятел.


Един свещеник си слагал гръмоотвод на къщата си. Един полицай вървял по улицата, видял го и му казал:
– Попе, защо ти е този гръмоотвод? Нали си божи служител? Точно на теб ли господ ще прати небесен огън?
– А на тебе защо ти е оръжие? Нали си държавно чедо, от кой се боиш? – отвърнал свещеника.
Полицаят се ядосъл и му извикал:
– Попе, гледай да не тръгнеш набързо пред мен.
Свещеникът му отвърнал:
– Ще тръгна ама ще се върна, но не помня като съм тръгнал пред някой, той да се е върнал.


Чукча вече втори ден стои пред дупка в леда и чака появата на някой отегчен от живота морж. Изведнъж пред него се появява, първо наблюдателната тръба на подводна лодка, след това и самата тя. Показва се американец, крещейки “Америка! Америка!”.
Чукчата само леко се обърнал и посочил една от посоките на земното кълбо, при което зарадваният моряк веднага шумно доложил координатите на своя капитан – “28 градуса северна ширина и 39 западна дължина!”, след което подводницата се скрила под водата. Не минали и 20 часа и пред чукчата произтича същото събитие, но с руска атомна подводница.
Руснакът пита – “Да си виждал голям метален морж, говорещ на странен език?”
– Да! – казал ловецът.
– А накъде отидоха, видя ли?
– 28 градуса северна ширина и 39 западна дължина! – гордо отвърнал Чукчата.
– Я не ми се прави на умен, а ми покажи с пръст! – ядосано показал зъби руснакът.


– Здравей… Как си? Къде работиш?
– В БАН.
– А, по-точно?
– В института по генетика.
– По-конкретно?
– В групата по подготовка на материали за изследвания.
– ?
– Ловя мушички за анализи…


Ако ти е скучно и си сам вкъщи, изгаси осветлението и си пусни филм на ужасите. Вече няма да ти се струва, че си сам…


Бай Иван отишъл в близкия град за покупки. Отначало той купил едно менгеме, а след това на пазара спазарил една кошница и една пaтка. Много му харесали две кокошки, но нямало как да ги носи. Предвидливият търговец му рекъл:
– Какво толкова има. Сложете менгемето в кошницата, в другата ръка вземете пaтката, а двете кокошки под двете мишници и сте готов.
Бай Иван направил както му казал търговецът на кокошките и тръгнал към къщи. По пътя настигнал една монахиня, която го попитала знае ли къде живее попът в тяхното село.
– Отец Онуфрий живее точно до нас. Аз знам една близка пътека и ако тръгнете с мен, ще ви заведа баш до неговата къща.
– Как да вървя с вас? Аз съм безпомощна жена, как да ви повярвам, че вие възползвайки се от моята слабост, няма да ме заведете в някое пусто място, да ме хванете през кръста, да ми дигнете полата и да ме изнасилите?
Бай Иван я погледнал с насмешка:
– Дявол да го вземе, сестро! Вижте ме само! В кошницата ми – тежко менгеме, в другата ръка – пaтка, а под мишниците ми две кокошки! Как да направя всичко това, от което се страхувате?
Монахинята се замислила за момент и хитро погледнала бай Иван:
– Какво толкова има? Ще сложите пaтката на земята, ще я покриете с кошницата, а отгоре ще сложите менгемето, да не избяга!
– Ами кокошките? Какво ще правя с кокошките, а? – отвърнал не на шега сърдитият вече бай Иван.
– Какво толкова кокошките, та кокошките? Голяма работа! Ми не мога ли да ги държа аз!?


Елитно училище, кандидатства се за първи клас. Питат детенце:
– Колко годишни времена знаеш?
– Две.
– Пак си помисли.
– Две.
Навън възмутени родителите:
– Добре де, може ли така да ни излагаш?!
– Ами само две знам… На Вивалди и на Чайковски…


– Какво ще се получи, ако кръстосаме кенгуру и слон?
– ?!?!
– Много просто – големи дупки в Австралия!


Мъж гледа, как жена му се прибира изгърбена под двете тежки торби с продукти:
– Но, скъпа, защо си помъкнала тия тежки торби! Това не е за жена работа…
– Така ли! Ти какво би ме посъветвал?!
– Ами носи ги на два пъти… даже на три…


25 декември. Обажда се дете по телефона:
– Ало, бърза помощ! Идвайте бързо! Баща ми се побърка. Сложил си е един червен халат, изкуствена брада, ботуши и на всички разправя, че е Дядо Коледа.