Митът, че хората използват само 10 процента от мозъка си, е точно мит.

Това е истина, която през годините е била погрешно приписвана на хора като Алберт Айнщайн. В действителност хората използват голяма част от мозъка си почти през цялото време, но разбирането ни за това как точно работи той се променя непрекъснато.

Сега нови изследвания показват, че мозъкът всъщност е дори по-мощен, отколкото се смяташе досега.

За първи път в човешкия мозък е открит сигнал, който може да промени цялостното ни разбиране за функционирането на този орган.

Процесите се осъществяват чрез преминаване на заредени частици през различни канали.

Когато каналите се отварят и затварят, за да се обменят частици в определени области, това е известно като потенциал на действие и се управлява от мозъка по химичен път в края на дендритите – там, където невронът получава входни данни от други клетки.

“Дендритите са от централно значение за разбирането на мозъка, защото те са в основата на това, което определя изчислителната мощност на отделните неврони”, казва неврологът Матю Ларкъм.

Най-сложният обмен на напрежения е потенциално най-сложният в мозъчната кора.

През 2020 г. изследователи, работещи в Германия и Гърция, отстраняват мозъчна тъкан от кората на главния мозък, докато се извършва операция на пациенти с епилепсия.

При измерването на електрическата активност в тъканта те откриват, че клетките използват както натриеви железа, така и калций. След като наблюдават това, изследователите регистрират напрежения от положително заредени йони, които никога не са били наблюдавани до този момент.

Те ги нарекли dCaAPs, което означава “калциево-медиирани дендритни потенциали на действие”. Учените установили, че могат да спрат сигналите само след като блокират калция.

Ларкъм добавя: “Имаше момент на еуфория, когато за първи път видяхме дендритните потенциали на действие.”

Откритията показват, че новооткритите сигнали биха могли да подскажат за мрежа от канали, които преди това не са били открити. Според тях определени кръстовища в мозъка биха могли да допускат определени сигнали само когато са оценени по определен начин.

Екипът пише: “Тези dCaAPs са позволили на дендритите на отделни човешки неокортикални пирамидални неврони да класифицират линейно неразделими входове – изчисление, за което условно се смята, че изисква многослойни мрежи.”

Това само показва колко много неща все още предстои да бъдат открити за човешкия мозък.

Това конкретно изследване е по-малко спорно от друго изследване на мозъка, което неотдавна попадна в заглавията на вестниците, след като учени от Китай проведоха спорно изследване, включващо вмъкване на човешки гени за развитие на мозъка в генома на маймуни.