Една много актуална история за космическата надпревара от средата на 20-ти век е свързана с разработването на космическата писалка.

Когато през 60-те години на миналия век хората за първи път напускат повърхността на Земята и се отправят към безтегловната среда на космоса, те бързо откриват, че моливите, предназначени за гравитационната среда на Земята, не са толкова ефективни в космоса.

Според легендата НАСА е похарчила милиони долари за разработване на химикалка, която да работи в среда на микрогравитация. Руските космонавти, от друга страна, уж заобиколили проблема, като използвали графитни моливи.

Това е забавен анекдот, който се разпространява от десетилетия и обикаля електронните пощенски кутии на хората преди появата на социалните медии. Има само един голям проблем. Историята в по-голямата си част е невярна.

Подобно на съветските космонавти, астронавтите на НАСА също първоначално са използвали моливи. През 1965 г., например НАСА използва автоматичен молив за мисията Gemini. За тази цел американската космическа агенция изразходва цели 128,89 долара за парче, която предизвиква недоволството на обществеността, според която това е разхищение. Притиснати, НАСА решават да използват по-евтини стредства за писане.

Още от първите дни на човека в космоса инженерите знаеха, че обикновените моливи могат да бъдат опасни. Графитът е силно запалим и микрочастиците графит, които се остъргват по време на писане, могат лесно да се носят в космическия кораб, да проникнат в чувствителни инструменти и така да застрашат мисията.

Може би вдъхновен от подигравките на скъпите моливи на НАСА, изобретателят и основател на Fisher Pen Co. Пол К. Фишер проектира химикалка, която може да работи в космоса. С помощта на капсула с мастило под налягане, химикалката на Фишер AG7 може да се използва за писане в обстановка на безтегловност, под вода, в други течности и при температури от -45°C до 205°C.

Мастилото обаче започва да тече неконтролируемо. Фишер намира временно решение като заменя мастилото с такова, което е тиксотропно – когато е в покой е гъст гел, а под налягане се превръща в течност като паста за зъби.

Това гъсто мастило вече не тече и преминава строгите проверки на НАСА. 

През 1967 г. шефовете на НАСА договарят оборудването на астронавтите от Аполо с тези химикалки. Около 400 бройки на цена от 2,39 $ на химикалка, с 40% отстъпка за количество. През февруари 1969 г. Съветският съюз също закупува 100 от химикалките на Фишер и 1000 касети с мастило за космическите си полети.